Ребека Брандуейн - Дива кръв

Беше по-зле, отколкото Слейд бе очаквал. Сега разбра, че Индия му беше спестила поне половината истина. Сърцето му кървеше от мъка за нея, докато оглеждаше жалката й колиба. Как е могла тя, израснала в една от най-богатите плантации по Мисисипи, да понесе това тук? Просто не проумяваше. На бузата му нервно затрептя мускул. С най-голямо удоволствие би напердашил още веднъж Джонатан Бийчъм.

— Аз… ами аз… хъм, аз ще вляза — заусуква го Джонатан, — ще вляза да кажа на децата, че сме тук.

— Ами хайде! — изръмжа Слейд.

Той самият не бързаше да влиза. Защото беше зърнал, с нарастваща мъка и гняв, мизерния дървен кръст върху гроба на Индия. Изтръгнат от бурята, вилняла преди два дена, кръстът лежеше на няколко метра от хълмчето. Той бавно се наведе и го вдигна. Присви устни, като видя, че на него нямаше дори надпис. Добре поне, че хълмчето, под което лежеше Индия, още се виждаше. Слейд прокара длан по парещите си клепачи, после заби с дръжката на пистолета жалкия кръст в земята и си даде клетва колкото може по-скоро да купи приличен надгробен камък. Когато Джонатан се появи отново, очите на Слейд блестяха като твърда синкава стомана.

— В къщи няма никой — изпелтечи уплашено Джонатан, като видя смръщеното лице на Слейд. — Жива душа няма, даже конете и кравата са изчезнали.

— А къде смяташ, че са?

— Ами мисля, мисля, че Рейчъл ги е завела у тях — тая никаквица навсякъде си пъха носа. Колко пъти съм й казвал да не припарва тука, не исках да се навърта край Индия и децата. Тая женска е същинска гърмяща змия и дваж по-отровна. Онзи ден в „Силвър Слипър“ не й беше първият опит да ме убие. Тя непрекъснато набиваше на Индия в главата, че не ме бива за нищо и трябвало да ме натири от къщи, а пък аз наистина правех всичко възможно, за да си прехранвам семейството, колкото и труден да е животът по тия места. Уф, пустата завистлива стара мома! Цялата работа беше, че й се зловидеше, дето Индия си има мъж, а пък нея кой ли я иска освен Окс Оксенбърг, ама той е толкова тъп, че се не сеща да си влезе в къщи, когато вали. Щеше ли иначе изобщо да забележи тая дяволска женска!

— Какво искаш да кажеш с това „дяволска женска“? — попита ядосано Слейд.

Очите му се присвиха при мисълта, че децата на Индия може да са отвлечени от опасна луда, а Бийчъм, този опиянчен идиот го е допуснал. Но макар да беше стреляла в Дилейно по Джонатан, Рейчъл Уайлдър не му беше направила впечатление на побъркана, беше само ужасно ядосана. Когато разбра, че след смъртта на сестра му тя се е грижила за неговите племенници и племеннички, Слейд с готовност плати за всички щети, които бе причинила в „Силвър Слипър“, убеден, че вината е всъщност в Джонатан. Но сега виждаше поведението й в Дилейно в съвсем друга светлина и се питаше, уплашен, какво ли може да стори на децата.

— Попитах те нещо, Бийчъм! — изръмжа той. — Какво искаш да кажеш с думите „дяволска женска“?

— Ами точно това, точно това, което казах — отговори, разярен, Джонатан. — Че кой не знае — побъркана е. И не се оставяй да те измами. Представя се за много морална и набожна, но всъщност е ужасно покварена. Има си работа с един безбожник, с един полуиндианец. Коя бяла жена с мозък в главата прави такова нещо? Тя му дава маниста и одеяла и какво ли не още, сигурно и пушки и ракия, никак не бих се учудил. И прави същото, каквото прави и той, обикаля прерията да търси разни корени и треви и кой знае какво още и вари от тях някакви гадни илачи, дявол знае за какво й са, ама аз подозирам за какво. На всичкото отгоре изпада в транс и почва да обикаля с раздвоен клон в ръката и да твърди, че можела да познава къде под земята има вода…

— Искаш да кажеш, че жената просто се среща с някакъв очевидно безобиден знахар? Че е билкарка и я бива да търси извори? — попита Слейд, смаян и ядосан от невежеството и глупостта на зет си. — Та това съвсем не означава, че е „дяволска женска“, Бийчъм. И ти би трябвало да й целуваш ръцете и краката, задето се грижи за децата, което съвсем не може да се каже за тебе, копеле проклето! Без тази жена кой знае какво е могло да се случи с тях в тая пустош. А сега яхвай коня, проклетнико, дето не си бил никога съпруг и още по малко баща. Сега ще направим посещение на госпожица Уайлдър и те предупреждавам: ако не проявиш към нея най-дълбоко уважение, собственоръчно ще ти извия врата.

При тази втора, не по-малко неприятна среща, Слейд бе учуден да установи, че сърцевидното лице на Рейчъл Уайлдър му се видя сега много по-привлекателно. Запита се дори дали тогава погледът му не е бил замъглен след продължителната езда по прашните пътища. Иначе в никакъв случай не би му се сторила непривлекателна. Тази жена наистина не беше грозна. Русата й коса лъщеше като злато на късното следобедно слънце, зелените й очи искряха, а високите скули пламтяха като залязващото над прерията слънце, сладката розова уста потрепери от страх и гняв, когато ги видя. Откровено казано, беше дори твърде привлекателна и въпреки скръбта му по Индия, Слейд оглеждаше с любопитство най-близката приятелка на сестра си. Беше много по-млада от Индия и затова се учуди, че двете жени са били така близки, а дълбоката скръб на Рейчъл от загубата на Индия беше така очевидна, че и Слейд не можеше да не изпита симпатия към тази жена. Може би обстоятелствата са сближили двете жени — помисли си Слейд. Фермите им бяха една до друга и на много мили от най-близките съседи и от града. И все пак, въпреки че Рейчъл беше привлекателна физически, въпреки че беше приятелка на любимата му сестра, Слейд не можеше да не си признае, че тя не му допада. Независимо от идиотските приказки на зет му за държането на Рейчъл Уайлдър, за това че е билкарка и обикаля с пръчка прерията да търси вода, очевидно не това беше причината да остане стара мома. Причината трябва да беше хапливият й език и през последвалия четвърт час той има възможност още веднъж да се убеди в това. Беше ужасна кавгаджийка! Първото му впечатление в тази насока се бе оказало съвсем вярно.