Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Господин Лънди, вие забравяте кой стои пред вас. Тъй че дръжте си езика зад зъбите — изръмжа Рейчъл и си спечели саркастично изсмиване. Но след като беше съсипала тази кръчма, реши, че си го е заслужила и побърза да смени темата.

— Ако съм ви разбрала добре, господин Лънди, казахте, че някой вече е платил дълга ми?

— Ако питате дали някой е платил за щетите, които ми нанесохте, отговорът е „да“.

— Но кой? — попита, объркана, Рейчъл.

— Нямам представа, момиче, пък и все ми е едно. Когато го видях за последен път, беше овързан като пуяк на път за затвора, както и приятелят ви Бийчъм. Тъй че питайте шерифа. Или помощник-шерифа Ърп, щото и той беше с него, когато отведоха двамата нехранимайковци. А сега ми се разкарай от очите, момиче! Не мога да стоя тук цял ден на приказки, трябва да работя.

С тези думи Лънди й обърна гръб и изрева:

— Клем, къде са бъчонките с бира? Нали ти рекох да ги внесеш? Я си поразмърдай задника, мързеливо псе, или си търси друга работа! После изглежда му хрумна нещо, той се наведе под тезгяха и хвърли нещо на Рейчъл. — Прибери си шапката, момиче и се омитай!

Рейчъл излезе от „Силвър Слипър“ радостна, че въпреки очакванията си, няма да отиде в затвора и объркана от новината, че някакъв непознат е платил на Лънди за нанесените от нея щети. Тя яхна коня и пое към канцеларията на шерифа да разбере кой е нейният благодетел, на кого трябва да благодари.

Още не беше стигнала, когато зърна случайно помощник-шерифа Ърп, който се разхождаше по улицата. С надеждата да си спести ходенето до отвратителния двуетажен кирпичен затвор, тя спря Сънфлауър и извика Ърп. Нямаше човек в града, който да не го познава. Заради непрекъснатите му скандали, а още и поради това, че две дами от неговото семейство, Беси и Сали Ърп бяха глобявани за проституция и то след като той беше постъпил на работа в полицията.

Рейчъл му обясни коя е и какво иска да знае, а той с готовност й съобщи името, което я интересуваше — Слейд Меверик. Но, за неин ужас, мъжът я осведоми също, че затворникът е опасен главорез и положително ще се опита да избяга, поради което не му бяха разрешени никакви посещения. Според Ърп тя само ще си загуби времето да препуска чак до затвора.

Рейчъл беше толкова смаяна, че непознатият благодетел се оказа същият мъж, който спря вчера Сънфлауър, че побърза да благодари на Уайът Ърп и да си продължи по пътя. Просто не можеше да проумее откъде накъде този главорез е платил за хаоса, който тя беше предизвикала в „Силвър Слипър“, и то след всички безсрамни приказки, които й беше изприказвал на улицата.

Едва на другия ден Рейчъл разбра, ужасена, че Слейд Меверик е не само подозрителен главорез, но и полубрат на Индия Бийчъм, черната овца на семейството и че е дошъл да си иска правата върху децата на своята сестра.

Шерифът Маг извади връзката ключове от чекмеджето и тръгна по коридора към килиите, в които бяха затворени Слейд Меверик и Джонатан Бийчъм. Ключовете издрънчаха, когато шерифът ги пъхна един след друг в ключалките, отвори вратите и каза на мъжете да излязат.

— Свободни сте, момчета — обяви им той. — Ако имате намерение да напуснете Уйчито, можете да си приберете долу пушкалата. Ако ли не, помощник-шерифът ще ви даде по една металическа марка, срещу която ще ви ги върнат, когато сериозно решите да напуснете прекрасния ни град. Хич не ни допада мъже да се разхождат из него въоръжени, поне ти трябваше да го знаеш, Бийчъм. Тъй или иначе, не бих искал да ви виждам отново в моя затвор, тъй че не ми създавайте ядове, особено ти, Меверик. Каквито и лоши приказки да си чувал, не са верни, да знаеш, Уйчито е почтен и чист град и аз няма да допусна някакъв новодошъл, някакъв пистолетаджия да ми нарушава реда.

— Разбрано, шерифе — каза спокойно Слейд. — Напълно съм съгласен с вас.

Слейд си сложи пелерината и метна на рамо денкчето със завивките. После измарширува със звънтящи шпори от килията. А тъй като нямаше намерения да остава в Уйчито, отиде да си прибере револверите и всичко останало, което му бяха взели при арестуването. Присви очи срещу яркото слънце и се запъти към конюшнята за коня и седлото. Провери автоматично двата джоба на седлото и калъфа с пушката. После яхна коня и потегли подир Джонатан, който, не ще и дума, щеше да се опита час по-скоро да изчезне някъде в града.

Слейд откри Бийчъм на няколко мили източно от Уйчито. Бързо го беше настигнал. Стана му смешно, когато разбра, че не е нужно дори да вади пистолетите, за да накара Джонатан да го заведе в дома си.