Ребека Брандуейн - Дива кръв

Времето не съществуваше. В неговите прегръдки то нямаше никакво значение и тя го остави да си тече. Не я интересуваше нищо освен чувствата, пронизващи тялото й, откакто той се разпореждаше с него. Той беше като великолепно вино, замайващо, освобождаващо. Задъхани, те се опознаваха взаимно. Тя беше като тревите в прерията, огънати от вятъра, косата й като стръкове диви цветя, които ги примамваха, за да ги обгърнат с копринен пашкул. Като крила не пеперуда трептяха езикът и ръцете й над тялото на Слейд, вкусваха го и го докосваха навсякъде, водени от него и от инстинкта й. Докосванията й доставяха удоволствие, защото кожата му беше гладка като велур, но и корава като рог на бизон там, където се белееха белезите, свидетелства за неговата жажда за живот. Тя беше очарована от неговата сила, от упоритостта, с която я покоряваше, та макар и само в този миг, както го покоряваше сега и тя.

Сливането им беше диво като вятъра, брутално като прерията. Прекалено дълго го бяха чакали и сега грабеха алчно, ненаситни като торнадо, всичко, което можеха да досегнат. Тя не беше подозирала колко много има за другия във всеки от тях. По-силна и от двама им, страстта ги изпепеляваше и те се притискаха един към друг, поглъщаха се един друг, докато нито едно кътче, долчинка, извивка по тялото на единия не останаха непознати за другия.

— О, божичко, Рейчъл, толкова те желая! — шепнеше Слейд. — Прегърни ме, мила, нали разбираш колко те искам, Рейчъл. О да, Рейчъл, да!

Дълбоко в най-потайното кътче на сърцето й пареща страст лумна с високи пламъци. Той я усети и я покри с тялото си. Коляното му проникна между бедрата й, разтвори ги, а пръстите му затърсиха набъбналите гънки под гнездото от руси къдрици между краката й. Той нежно ги загали с длан. Тих, но див вик се изтръгна от гърлото на Рейчъл, после устата му я накараха да замлъкне, а той продължи да я гали, палецът му кръжеше около мъничката пъпка, ключа към нейните наслади. Рейчъл се огъваше, извиваше се със стенания под него, тялото й се мяташе, пленено от сладкия си палач.

Най-сетне той разтвори устата й с език и в същото време пъхна пръст в горещата й, влажна утроба. Рейчъл изстена, когато той започна да повтаря с проникващи пръсти движенията на езика си, въртеше ги, движеше ги, разширяваше я, за да го приеме. А палецът му продължаваше да кръжи около малката пъпка, да засилва до болка желанието, й.

Със свободната си ръка награби косата й. Той я целуваше, изнасилваше я с език. Коляното му принуди бедрата й да се разтворят по-широко. Палецът му не се откъсваше от чувствителното хълмче, а пръстите му засилваха пулсирането му до краен предел. Възбуждаше я все повече и Рейчъл вече не можеше да мисли, а само да чувства, понесена от вихъра на сладострастие безмилостно като торнадо. Струваше й се, че изгаря, снопове от искри танцуваха в нея, жаравата на желанието пареше все по-силно, запалваше фитила, който скоро щеше да причини експлозията.

Тя изкрещя думи на покорство и с извечния мъжки инстинкт Слейд разбра, че жената е близо до върховния миг. Треперещ от страст и от усилието да се обуздава, той легна върху нея. Върхът на члена му проникна така внезапно и яростно в нея че на Рейчъл й се стори, че той ще я прониже и ще я разкъса на две. Но й беше все едно. Дъхът й секна, когато пареща болка и безмерна наслада избухнаха едновременно в тялото й. Тя изви тяло към него и с това инстинктивно му помогна да я обладае. За миг Слейд се дръпна, а после проникна още по-грубо и по-дълбоко в нея.

— Вече го направихме, Рейчъл — прошепна триумфиращо Слейд, — и ти принадлежиш на мен, само на мен, ти си вечно моя, Рейчъл.

Остана да лежи за малко върху нея, за да й даде време да свикне с нашественика, а устните му се наслаждаваха на нейните устни, той целуваше шията и, гърдите, смучеше пъпките им, а тя беше все още само безволна маса, течна като живак, кожата й беше настръхнала от възбуда, а тялото й крещеше да бъде задоволено. После той започна бавно да се движи в нея, със силно изпънати мускули на гърба и ръцете. Тя инстинктивно долепяше до него бедра, а той я люлееше, проникваше отново и отново в нея, все по-бързо и по-бързо, докато целият свят наоколо й изчезна, а тя се усети устремена, сляпо и алчно, към нещо безименно, което трябваше да постигне или да умре. Изведнъж сякаш се вцепени под него, хиляди парещи ракети се пръснаха в нея и тя едва си поемаше дъх.

Усещаше, но сякаш на мили далеч, пръстите на Слейд, впити болезнено в тялото й, за да засилят още повече взаимната им наслада. Той стенеше, тялото му се разтресе и цялото се изпъна, когато той се изля в нея, а после остана неподвижно да лежи.