Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Кълна се, женичке моя. Желанието ви е заповед за мен! — пусна я на земята и се обърна към двамата господа. — Е, да се впускаме ли в действие?

След няколко минути в стаята останаха само трите дами. По лицето на Тес се четеше тревога и тя измъчено промълви.

— О, лельо Мег, надявам се, че постъпих правилно. Никога няма да си простя, ако нещо му се случи.

— И какво мислиш можеш да направиш, за да го предотвратиш, ако си със съпруга си? Да се хвърлиш пред него и да поемеш куршума, ножа или удара? С това много би постигнала, нали? Вместо един от вас да е наранен и двамата можеше да пострадате.

Тес не можеше да обори логиката на леля Мег, но все пак се заинати.

— Нямаше да съм абсолютно безполезна — можех да го предупреждавам за опасностите и, ако ни нападнат щях да му помогна.

— По-вероятно е да му отвличаш вниманието!

— О, престанете, вие, двете — рязко се намеси Хети. — Защо трябва да говорим за това какво би могло да се обърка? Не е ли достатъчно, че Алекзандър… и другите, разбира се, си рискуват живота като отидоха да преследват онези проклети контрабандисти?

— Кой преследва проклетите контрабандисти? — спокойно попита Палас като отвори вратата на стаята и се огледа озадачено. — За Бога, Билингам не ви ли придружи до салона? Не мога да повярвам, че ви е довел в кабинета на Никълъс.

Положението се оказа доста неловко и трите дами се спогледаха — колко от случилото се можеха да разкажат на лейди Шерборн?

— Ами, Никълъс и чичовците ми бяха тук по-рано и ние се присъединихме към тях — бързо отвърна Тес.

Палас се вгледа в младото лице на Тес.

— И?

Тес разтревожено погледна лелите си и тежко въздъхна.

— Не искате ли да седнете и да пийнете малко чай? Снощи в кулата е имало инцидент и господата отидоха да разследват.

Проницателният поглед на Палас се плъзна от едно лице на друго. Тя седна на, един от столовете пред бюрото и след като оправи гънките на светлосинята си рокля, каза с тон, който не търпеше възражения.

— Разкажете ми.

Тес преглътна и погледна лелите си за помощ, но те изглеждаха също толкова несигурни като нея. Реши, че бабата на Никълъс, както и всеки друг има правото да знае и се впусна да й разказва случилото се, като започна с откриването на стоките в мазето и нападението над Никълъс — не пропусна нито един значителен факт.

Когато свърши, ясно личеше, че Палас е ужасена от това, което чу и много разтревожена за Ник.

— И сега Ник е отишъл да проучва тези тунели?

Тес кимна, надяваше се, че е постъпила правилно като й е казала всичко и й се искаше да може да смекчи напрегнатото изражение върху лицето на Палас.

Възрастната дама си пое дълбоко въздух като се опитваше да запази хладнокръвие.

— Знаех си, че трябваше да наредя да разрушат тези проклети тунели преди години.

— Вие знаете за тунелите? — изненадано попита Тес.

Палас леко се усмихна.

— О, да, скъпа моя, знам за тези тунели… — думите останаха да висят във въздуха, но после, сякаш отърсила част от страха си за Никълъс, тя оживено продължи. — Е, изглежда не можем да направим нищо засега — Ник знае как да се грижи за себе си. И след като господата изглежда са ни изоставили за известно време, предлагам, дами, да ви разведа из къщата — това, надявам се, ще ни разсее — завърши тя и с тъжна усмивка погледна Тес.

Когато всички станаха, Палас поклати глава.

— Струва ми се това е доста странен начин да си прекараш медения месец! Но след като бракът ви като цяло е необикновен, въобще не съм изненадана, че съпругът ти е тръгнал да преследва някакви контрабандисти, вместо да глези очарователната си съпруга. — Усмивката й изчезна и тя въздъхна. — Толкова се надявах, че Ник вече е надживял тези глупости и че като се уволни от армията ще престана да се тревожа за него. Но изглежда съм грешала. Е, няма какво толкова да му мислим — той винаги прави каквото си намисли — взе ръката на Тес и я стисна. — Хайде ела, скъпа, сега, когато имението Шерборн ще е твое, мисля, че мястото ще ти допадне — знам, защото така стана и с мен.

Палас се опитваше да поддържа приятен разговор и Тес знаеше, че иска да я разсее от мислите за Ник и опасността, на която е изложен. Точно заради това се опита да се съсредоточи върху думите на Палас. Но докато вървяха по дългите коридори на огромното имение, следвани от Хети и Мег, мислите на Тес непрекъснато се връщаха към съпруга й… Какво ли правеше сега? Дали контрабандистите са се върнали?

В този момент Ник държеше положението в свои ръце. Слугите бяха заети да опаковат и прибират нещата си, за да затворят кулата, както беше наредил. Джон Лайдлоу се присъедини към малката им група и въоръжени с револвери и фенери, четиримата мъже нетърпеливо слязоха в мазето на проучване.