Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Тес остана с отворена уста при очевидната нежност между тях и начина, по който телата им почти се докосваха. Почти случайно забеляза удовлетворението по лицето на Рокуел и доволната усмивка на Мег. Кога ли е станало това, запита се Тес. Алекзандър и Хети?

Хети като че ли усети погледите на останалите, изчерви се и се отдръпна от Алекзандър.

— Да, беше хищник — рязко отвърна той, придърпа близкия стол и го предложи на Мег. — Мис Мандъвил, ще седнете ли?

В този момент Рокуел предостави стол на Хети. Двамата господа също седнаха и разговорът продължи, сякаш сцената между Хети и Алекзандър въобще не се беше случвала. Набързо ги запознаха с фактите около нападението на Тес и последните събития в кулата. Имаше възклицания на ужас, но като преодоляха първоначалния си страх, лелите обещаха да помогнат с каквото могат.

Точно тогава пристигна Билингам в отговор на повикването на Ник и донесе поднос с кафе, кекс и бисквити. Когато Билингам се оттегли, отново се върнаха на темата за нападенията. Със замислено изражение Ник остави чашата си и каза.

— Изглежда не се интересуват точно от Тес — всеки, който живее в кулата, би предизвикал същата реакция. Подозирам, че нападателят дори не е разбрал, че Тес не живее вече там и е бил също толкова изненадан, колкото и Алекзандър от това, което се е случило. Трябва доста да се е стреснал като е заварил як мъж в леглото, вместо беззащитна жена.

Когато се изясниха не само причините за нападенията, но и предполагаемите извършители, на всички малко им олекна.

— Но какво ще правим с кулата? Ами с контрабандистите? — изведнъж попита Тес.

— Мисля… — започна бавно Ник, — че трябва да направим това, което искат — да се махнем от кулата.

— Ще ги оставиш да победят? — прибързано попита Алекзандър, очите му блестяха.

Ник се усмихна.

— Не. Не да победят в действителност, а само да си мислят така…

Алекзандър погледна Ник с недоумение, но след няколко секунди като осъзна смисъла на думите му, се усмихна.

— Каква дяволски прекрасна идея! Ще си помислят, че са ни надхитрили и пак ще започнат да използват мазето на кулата, и когато най-малко ни очакват ще ги спипаме!

— Именно! Веднага ще наредя на слугите да се преместят оттам и да заключат кулата, сякаш няма да се използва повече. Вие двамата, разбира се, ще останете в имението — Ник направи кратка пауза и погледна чичовците. — Но преди да се оттеглим от бойното поле, искам да огледаме тези тунели. Може да е доста опасно и не знам на какво може да се натъкнем. — С мен ли сте?

— Абсолютно! — извика Алекзандър, гласът му беше пълен с ентусиазъм. — Тъкмо ще си спомним старите времена в армията.

— Пиши ме и мен! — обяви баронът. — Искам да им дам един хубав урок на тези ко… — спомни си, че в стаята има и дами и се спря — мошеници.

— Ами ние? — рязко попита Тес. — Нима ще си седим спокойно в имението и ще си пием чая, докато вие, господа, си рискувате живота? Нима всички авантюри ще са само за вас?

— Е, надявам се, че… — започна разтревожено Никълъс като не смееше да срещне войнствения блясък в теменужените й очи — ще се съгласите да правите именно това.

Тес отвори уста, за да го разубеди, но преди да каже и дума, леля Мег тихо се намеси.

— Знаеш ли, скъпа, мисля, че идеята на съпруга ти, колкото и противна да е за едно жизнено младо момиче като теб, звучи доста разумно.

Когато Тес затвори уста, като съвсем явно изскърца със зъби, Мег добави.

— Ако се появи някаква опасност — например ненадейно нападение на контрабандистите, първият му инстинкт ще е да спаси теб, а това може да го изложи на смъртен риск. Помисли си как ще се почувстваш, ако той бъде наранен, само защото си настоявала да го придружиш. — Без да среща яростния поглед на Тес, тя продължи. — Много по-добре е да се разгледат тунелите, и след като господата се уверят, че е безопасно… — усмихна се мило на племенницата си и промърмори: — Аз също с любопитство очаквам да видя свърталището на бандитите.

На Ник му се искаше да разцелува Мег за предложението й, но сдържа ентусиазма си. Повдигна вежди и погледна съпругата си.

— Е?

Тес му хвърли един от убийствените си погледи, ясно личеше неохотата й да се откаже от предишното си становище. После се нацупи и въздъхна.

— Леля Мег е права. Не бих искала да те наранят заради мен. Но не си мисли, че толкова лесно ще се измъкнеш — ще ни заведеш да разгледаме тези тунели и то не след шест месеца!

Ник се засмя, прегърна я и я завъртя.