Шърли Бъзби: Игра на съдбата

— Как смееш! — започна Тес, теменужените й очи искряха от гняв. — Веднага излез от стаята ми!

Авъри се облегна на вратата и безцеремонно произнесе:

— Изглежда си забравила, че това е моята къща и като собственик мога да влизам където и когато си пожелая.

— В такъв случай — изръмжа Тес, — ще се изнеса от къщата ти още сега. Бъди така добър да уведомиш кочияша, че каретата ще ми трябва. Щом си събера багажа, няма да остана и минута повече тук. Заминавам за Лондон. Чичовците ми ще се зарадват да ме видят.

— Е, това вече е проблем, нали? — провлачено изрече Авъри. — Забравяш, че Джон е мой служител, а конете и каретата също са мои.

Студените му сини очи срещнаха нейните.

— И се получава така, че не желая днес отново да ги изпращам навън. Всъщност освободих всички слуги за няколко дни.

Тес пое дълбоко въздух и замисли трескаво. Неочакваната новина, че слугите ги няма не беше окуражаваща. Тя знаеше, че Авъри негодува срещу явната й ненавист към ухажването му. Само присъствието му в стаята й беше опасно и можеше да има пагубни последици.

Тя стисна устни.

— Мисля, че е време да внесем яснота в отношенията ни. Не знам какво си мислиш, че ще постигнеш с тези методи, но аз няма да ти позволя да ме компрометираш. Така че, ако не излезеш от стаята ми веднага, благоприличието да върви по дяволите! Ще крещя толкова дълго и силно, че без съмнение ще ме чуят чак в Кантърбъри!

Той се усмихна, но нещо в усмивката му изплаши Тес.

— Продължавай — провлачи той и продължи: — Чудя се какво ли ще си помислят всички, когато ни открият сами в спалнята ти и ти си в такава прелестна домашна дреха?

Тес беше известна с горещия си темперамент. Като изръмжа от гняв, тя сграбчи един сребърен свещник и го хвърли по посока на главата му. Той се наведе в последната секунда и свещникът се стовари във вратата.

— Нека ни открият! — извика тя необмислено. — Предпочитам да живея със съсипана репутация и да бъда обект на скандални слухове до края на живота си, отколкото да се обвържа с безпринципен негодник като теб!

За момент Авъри я наблюдаваше замислен, по лицето му не се четеше нищо. После сви рамене и измърмори:

— Надявах се да си разумна и да проумееш, че бракът ти с мен е твоята съдба, но виждам, че с теб ще ми е трудно. Е, нека е така! — и той й хвърли ироничен поглед. — Чудя се дали ще си все така горда и уверена, когато се изправиш пред фурора, който ще предизвика новината, че сме прекарали нощта заедно… че съм се възползвал от ласките ти?

Втрещена, Тес го погледна, едва осъзнавайки, че той безсрамно си призна, че е смятал да я насили да се оженят, както някога прадядо й е насилил Тереза. Но преди да изрече думите, които й бяха на устата, Авъри мазно й се поклони и напусна стаята й. Тя ужасена чу как ключа се превърта в ключалката.

„Той не би посмял“, обнадежди се Тес. „Не може да си мисли, че ще му се размине“.

Тя се спусна към вратата. Също като диво животно хванато в капан, започна да удря с юмруци по непоклатимото дърво, като се надяваше, че някой ще я чуе. Разхълца се от гняв и от страх и продължи да блъска по вратата, викаше някой да я освободи.

Нямаше никаква полза. Никой не откликна на отчаяните й викове. Тя не знаеше какво Авъри беше казал на слугите или как успяваше да държи лелите й настрана, но поне за момента успя да се овладее. Беше заключена в собствената си стая — затворничка на мъжа, който презираше. Изпълнена с отчаяние, тя се свлече на пода и опря гръб о вратата. За Бога! Какво трябваше да направи?

Напомни си, че ако позволи страха да обсеби съзнанието й ще бъде фатално, затова си пое няколко пъти дълбоко въздух и се изправи на крака. Нямаше да позволи на Авъри да я победи. Вдигна решително брадичка и тръгна към тапицирания стол до леглото. Трябваше да помисли.

Остана седнала дълго, без да забелязва спускащия се мрак около себе си, мислите й бясно препускаха. Знаеше, че Авъри е опасен, но не бе очаквала, че ще действа толкова прибързано и подло. Нещо трябва да се е случило, докато тя и Хестър бяха на разходка този следобед, нещо, което да го накара да предприеме подобна рисковата мярка. Но какво ли можеше да бъде?

Разсеяно плъзна поглед по леглото си, декорирано в любимите й розови и кремави тонове и почти случайно забеляза малката сребърна табла, оставена върху лакираната й тоалетна масичка и плика, който лежеше в нея.

Едва когато стана от стола си забеляза вечерния мрак, обхванал стаята. Мърморейки на себе си, Тес намери свещника, който по-рано беше хвърлила по Авъри и го запали. Приближи се до тоалетната масичка и взе плика. Гневно отбеляза, че печатът на лорд Рокуел е бил счупен и след това отново залепен доста немарливо. Сякаш беше без значение, че писмото от чичо й беше отваряно и че някой друг го беше прочел преди нея.