Шърли Бъзби: Игра на съдбата

Като видя тревогата в очите на леля си, Тес се усмихна.

— Е, не мисля, че ще съм щастлива в Лондон, а колкото до Корнуол — по-добре да остана тук с вас, дори и да трябва да търпя Авъри.

Каретата забави ход и след миг те вече се движеха по пътеката, оградена с брястове, която водеше до имението Мандъвил. След малко се появи и самата сграда в стил „Кралица Елизабет“. Тъмнозелен бръшлян се виеше по стените и покрай много тавански прозорци. Каретата зави покрай островче от зелени храсти и спря пред широките стълбища, които водеха към масивна двойна врата.

Едва когато конете спряха, една от дърворезбованите врати се отвори и оттам излезе висок мъж в светлобежови бричове и добре скроено зелено сако, и се втурна надолу по стълбите, за да посрещне дамите. Джентълменът, Авъри Мандъвил, шестият барон на имението, беше без съмнение привлекателен мъж, с добро телосложение и широки рамене; изправеният му гръб и високо вдигнатата глава издаваха факта, че е бил военен преди да наследи титлата. Той, най-много от всички останали роднини, приличаше на Грегъри, като беше наследил гъстата му руса коса и леденостудените сини очи.

Докато гледаше как се приближава, Тес си помисли, че прадядо й трябва да е бил същият на неговата възраст. Това, че тя поразително приличаше на Тереза, а Авъри имаше чертите на Грегъри доста я обезпокои. Независимо, че сега обстоятелствата бяха различни, съдбата все пак беше събрала нея и Авъри като копия на истинските герои. Дали нямаше и историята да се повтори?

Тя решително отхвърли тези мисли от главата си. Не можеше отново да се случи — никога нямаше да се омъжи за Авъри, независимо от действията му. Беше по-склонна да вдигне нож срещу него ако се опита да я докосне. А колкото до това да се влюби безумно в наследника па граф Шерборн — идеята бе напълно абсурдна! Никога не беше виждала по-малкия брат на Рандъл Талмъдж, последният граф на Шерборн, нито знаеше името му.

Авъри стигна до каретата и помогна на Хестър да слезе. Докато целуваше ръката й, измърмори:

— Скъпа братовчедке Хети, бих искал друг път, когато желаете да използвате каретата, първо да ме уведомите. Какво щеше да стане, ако на мен ми трябваше каретата този следобед?

Бузите на Хестър пламнаха от неудобство и тя започна настойчиво да се извинява, но Авъри просто пренебрегна думите й.

— О, не го взимайте толкова навътре. Просто помнете за в бъдеще да ме информирате за плановете си. А сега нека сменим темата — възможно ли е за няколкото часа, през които бяхте извън Мандъвил, да сте станала дори още по-красива?

Смутена, Хестър едва успя да му отвърне учтиво и хвърли към Тес умоляващ поглед. Тес разбра молбата й да не го ядосва и сдържа язвителните си думи. Отхвърли протегнатата ръка на Авъри, който се беше обърнал да й помогне и сама чевръсто скочи от каретата.

В очите му проблесна обида и той произнесе провлачено:

— Каква независимост! Очевидно е, че лелите ви са ви повлияли зле. Без съмнение имате нужда от съпруг, който да ви научи на обноски! Ще ми позволите ли поне удоволствието да ви придружа до къщата?

Тес огледа с преценяващ поглед късото разстояние от него до входната врата.

— Нима смятате, че нещо може да ми се случи? — попита тя невинно.

Фините черти на лицето му се изкривиха.

— Не ставайте смешна! Просто се опитвах да бъда учтив.

Минавайки покрай него, Тес промълви самодоволно:

— Е, радвам се, че можахме да разрешим това малко недоразумение. А сега, ако ме извините…

И тя се втурна в къщата, без дори да види дали Хестър я е последвала. Когато влезе в стаята си, тя свали малкото си боне и прокара пръсти през разрошените си къдрици. Призна си виновно, че се държа жестоко с Авъри, но просто не можеше да се стърпи. Той й лазеше по нервите. Имаше нещо в него, което я караше да избухва и да се сопва язвително, съвсем неприсъщо за слънчевата й натура. Освен това не понасяше начина, по който се държи с леля Мег и Хестър — арогантен, а на следващата минута им се мазни, точно както се държа с Хестър преди малко. „Той си играе с тях“, ядосано си помисли Тес, „като голяма котка с две малки мишленца“. Винаги демонстрираше властта си над тях и не ги оставяше на спокойствие.

Тя рязко се извърна и започна да сваля роклята си. Тъкмо я хвърли на пухеното легло и се зае да завърже колана на копринения ябълковозелен халат около кръста си, когато вратата на стаята й се отвори. С учудване видя как Авъри спокойно влезе в стаята й и тихо затвори вратата след себе си.