Шърли Бъзби: Игра на съдбата

Тес отчаяна се питаше как да смени темата, когато Хестър проговори. Гласът й беше тих.

— Дядо не е могъл да знае, че Сидни ще почине толкова млад. Той знаеше, че Сидни ще се грижи за леля Мег до края на живота й. А колкото до мен… — и тя тъжно се усмихна. — Аз никога не съм му била особено приятна.

— Да не би да го защитаваш? — настоя Тес обидена, теменужените й очи станаха тъмнолилави от гняв. — Нали току-що каза, че е бил дявол! А и това, че никога не си му била особено приятна… — Тес внезапно се усмихна. — А не беше ли бесен и от това, че единственото му внуче е момиче?

Хестър огорчено се усмихна.

— И още как! Спомням си деня, който се роди — прие го като лична обида, че бедните ти родители са могли да заченат само едно хилаво момиченце. Все още чувам как крещеше и беснееше из имението. Обвиняваше майка ти, че го е направила нарочно, напук на него. Кълнеше се, че баща ти няма да наследи титлата му, ако следващото им дете не е момче.

Хестър поклати глава.

— Чудя се дали, когато баща ти почина няколко години по-късно, той не съжали за прибързаните си думи — намръщи се и добави: — Вероятно не. Винаги смяташе, че може да организира нещата точно както иска.

Всичко, което каза Хестър, беше вярно. Тес бе израснала под злобния поглед на прадядо си и нито ден не минаваше без да й бъде напомнено, че е трябвало да се роди момче или че прилича на съпругата, която го е изоставила и избягала с друг мъж. На Грегъри не се нравеше и това, че тя си има собствено наследство, което се пази от чичо й, и което той не можеше да присвои.

Тес се съгласи, че Грегъри не е могъл да предположи, че Сидни ще почине толкова внезапно, но е знаел, че ако не отдели прилична сума в завещанието си за Маргарет и Хестър ги обрича на мизерно съществуване, ако нещо все пак се случи със Сидни. Тя прецени, че преди да почине Грегъри едва ли е притежавал голяма сума, но все пак от това, което е било останало, е можел да отдели достатъчно за всяка една от тях и да им осигури скромна независимост.

Тези мисли върнаха Тес към нейната главна дилема. Наследството й беше в сигурни ръце, но Маргарет и Хестър зависеха от новия барон Мандъвил, както за покрива над главите си, така и за прехраната си. Тес с радост би прехвърлила част от голямото си богатство на леля си и на пралеля си, но двете дами не искаха и да чуят за това. Едва успяваше да ги убеди, обикновено, когато Авъри беше направил нещо наистина отвратително, че да й позволят да ги осигури не е по-различно от това Авъри да се грижи за тях. Но и двете продължаваха да се ужасяват от идеята Тес да използва парите си за тях — все пак бяха Мандъвил! Задължение е на Авъри да се грижи за тях. Тес не виждаше никакъв смисъл в това.

Докато нещата не станеха напълно непоносими в имението Мандъвил, двете й най-скъпи жени на света нямаше да се съгласят да използват парите й за собствени облаги. Междувременно, въпреки противното поведение на Авъри и вероятната възможност той да реши да повтори действията на Грегъри, за да присвои наследството й, Тес не можеше и да си помисли да изостави Хестър и леля Мег при този отвратителен човек.

След няколко минути Хестър наруши тишината. Гласът й бе изпълнен с любопитство.

— Защо си се замислила за стария скандал? Отвличането на Тереза и по-късното й изчезване с Бенедикт Талмъдж са станали преди десетилетия. Какво те накара да си спомниш за това сега?

Тес сви рамене.

— Мислех си за обрата на събитията — смъртта на Сидни и как, ако Грегъри не се беше държал толкова ужасно, между нас и графовете на Шерборн нямаше да има такава омраза. Разбира се, Грегъри пак щеше да пропилее почти всичките пари. Така че Мандъвил пак щяха да се нуждаят от друга наследница, с която да възстановят имуществото си.

Хестър я стрелна с поглед.

— Сигурна ли си, че Авъри не ти досажда?

— О, може би малко — срамежливо погледна тя леля си. — Ако ти и леля Мег ми бяхте позволили да ви купя онази малка уютна къщичка близо до Хайт, въобще нямаше да се налага да търпя компанията му.

Хестър я погледна уплашено.

— Той те тормози, нали? — и като се наведе напред добави: — Не си длъжна да оставаш тук, скъпа. Знаеш, че чичовците ти ще са щастливи, ако отидеш да живееш в Лондон или в имението на лорд Рокуел в Корнуол. И въпреки че дяволски ще ни липсваш, с Мег ще се справим. Ако той реши да ни изхвърли от къщата или стане твърде непоносим, ще ти позволим да ни купиш малката къщичка.

— Но не и преди това?

— О, Тес. Ти си най-сладкото дете на света, но нали знаеш, че не можем. Няма да е правилно.