Шърли Бъзби: Игра на съдбата

Беше общоизвестно, че състоянието на Мандъвил е почти изчерпано и че преди преждевременната си смърт горкият Сидни бе търсил отчаяно наследница, за която да се ожени, фамилия Мандъвил не били напълно разорени. Можели, разбира се, с известни икономии, да поддържат предишния си живот, но не и да харчат без да мислят за бъдещето. Когато получил съобщение за смъртта на Сидни, Авъри, новият наследник на имението и близък братовчед, незабавно напуснал поста си на капитан на пехотата и се върнал в Англия, нетърпелив да получи титлата и завещанието. С пристигането си от континента, където се биел под командването на сър Артър Уелсли срещу Наполеон, той бил дълбоко разочарован като разбрал, че сега, когато има титлата барон Мандъвил и притежава елегантното имение Мандъвил и не по-малко луксозната къща в Лондон, разполага със сравнително малко пари в брой, с които да поддържа разточителния живот, който смятал, че му подхожда. Мисълта, че брак с богата наследница е абсолютно необходим, бързо се зародила и у новия барон. И ето, че точно под носа му се оказва Тес — прекрасна, неомъжена и толкова подходяща за намеренията му. Тес с нейното примамливо наследство, за което се грижел един от по-малките братя на майка й, лорд Рокуел, докато тя не се омъжи или не навърши двадесет и пет години.

Изведнъж върху лицето й премина лека усмивка. Тес беше загубила родителите си рано, но за щастие беше обградена от любящи роднини. Не само, че се радваше на безграничната привързаност на Хестър и Сидни, но също, макар и по-нехайно за нея, се грижеха и братята на майка й. Томас, настоящият лорд Рокуел, и Алекзандър, най-елегантният чаровник, който някога сте срещали. Тес рядко виждаше чичовците си, което бе напълно обяснимо, след като Томас и Алекзандър, с няколко години по-големи от нея, бяха известни и търсени мъже в града, които трудно се откъсваха от порочното си обкръжение в Лондон. Вярно, че рядко беше в тяхната компания, но Тес беше наясно с нежната им загриженост към нея.

Тя присви очи. Само едно писмо с лек намек за натрапчивото ухажване на новия барон Мандъвил щеше да е достатъчно за широкоплещестите й чичовци да пристигнат веднага от Лондон и да покажат някой и друг урок на Авъри.

Хестър улови свирепата искрица в очите на племенницата си и попита:

— Какво е това изражение, скъпа?

Тес й се усмихна меко:

— Просто си представях изражението на Авъри, ако Томас и Алекзандър го притиснат.

Неочаквано бузите на Хестър порозовяха, но когато проговори, гласът й беше небрежен.

— Не се съмнявам, че Алекзандър би го смъмрил, ако направиш и най-малкия намек за неприятностите си с Авъри. Алекзандър е най-милият и внимателен джентълмен, който познавам и не би позволил някой да те безпокои — особено влеченията на Авъри! И двамата ти чичовци много те защитават и така трябва да бъде!

Тя едва се усмихна.

— Тяхната намеса ще постави Авъри пред дилема, нали? Няма да знае дали да им се подмазва, надявайки се да спечели благоволението им или да закрещи от обида, че го подозират в некавалерско поведение.

Усмивката на Хестър изчезна и тя тихо попита:

— Бил ли е особено настойчив? Да говоря ли с него?

Тес поклати глава.

— Не, нали знаеш, че е по-добре да не правим нищо, което да накара Авъри да мисли, че ще напускаме имението Мандъвил — леля Мег ще се разочарова.

След смъртта на Сидни Тес изпадна в доста сложна ситуация. Всъщност Положението й съвсем не беше чак толкова ужасно; имаше състояние и двама чичовци, които щяха да преобърнат земята само за да бъде тя щастлива. Можеше да избяга когато си поиска, но заради Хестър и пралеля си Маргарет беше вързана за имението, в което се беше родила.

Странно, помисли си Тес, неприятностите на семейство Мандъвил отново се повтаряха, както преди почти седемдесет години, през 1740 г., когато Грегъри, нейният прадядо, отвлича годеницата на Бенедикт Талмъдж, наследницата на Долби. Тереза Долби имала червени коси и теменужени очи, които Тес бе наследила. Тръпка на безпокойство премина през тялото й като си помисли, че може да повтори съдбата на прабаба си — да се омъжи за мъж, когото не обича.

Това беше една стара тъжна история. Едно време като добри съседи и приятели живеели семейство Талмъдж, графове на Шерборн, бароните на Мандъвил и фамилията Долби. Долби не се нареждали сред управителите на областта, но били аристократичен род и имали голямо имущество. Последният от рода Долби получил рицарско звание и бил наричан сър Артър Долби. Именно детето на сър Артър и единствената наследница, онази, с огненочервените коси и игривите теменужени очи, била прабабата на Тес, на която била кръстена. Земите на Долби се ширели между именията Шерборн и Мандъвил, и когато станало ясно, че Тереза ще е последната Долби и ще наследи всичко, не било изненадващо, че граф Шерборн и барон Мандъвил насочили намеренията си натам. Особено когато всеки от тях имал по един неженен син, който като съпруг на Тереза би придобил всички тези земи и огромното богатство на семейство Долби.