Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Доли. Името ми е Доли.

В гърлото й се надигна полуистеричен смях. Предположи, че името на стар кон е добро, колкото и всяко друго, когато нямаш име.

Хенри Дарли наистина бе приятен на вид мъж, но Тес веднага разбра какво е имало предвид момичето от кухнята. Той бе здрав мъж, но малките му кафяви очички бяха лукави, а извивката на устните — егоистична. Беше от тези, пред които е по-добре да не се изпречваш.

След като се запознаха, Хенри я огледа от горе до долу и измърмори:

— Не виждам как с това дребно телце ще привличаш фермерските младежи. Но Том казва, че знаеш какво правиш и че досега не е имал недоволни клиенти. Така че ще видим. Но, между другото, има доста друга работа за теб.

Той кимна към няколкото груби дъбови маси в стаята, отрупани с халби, чинии и кани с вода.

— Почвай да разчистваш масите.

Изпълнена с растящо недоволство, Тес се захвана за работа. Слава Богу, че не се изправи пред някой похотлив дебелак! Какво, по дяволите, щеше да прави, когато дойде моментът, а това несъмнено щеше да стане, и от нея се очаква да отведе някой непознат горе и… ъъъ… да му покаже на какво е способна? Тя потрепера, чудейки се дали сегашното й положение не е по-лошо от предишното. Но едва ли. Тя не чувстваше нещата така.

За щастие, Тес не възнамеряваше да стои дълго, само колкото бе необходимо и се надяваше да си тръгне преди да е изпаднала в някоя още по-неприятна ситуация.

Докато си вършеше работата, Тес крадешком поглеждаше към дългия дървен бар, където Хенри лениво разговаряше с двама по-възрастни мъже, очевидно фермери. Главното помещение в гостилницата беше опушено и доста мрачно — имаше само няколко свещи на бара и тлеещият огън в огнището. Като слушаше плющящия дъжд и тътена на гръмотевиците, Тес изпита радост, че е вътре.

Изведнъж чу крясъци и цвилене на коне — явно някой бе пристигнал. С няколко мръсни халби в ръце, тя замръзна до една от масите и впери поглед в ниския портал. Чу трясъка от отварянето на външната врата, тропот на ботуши и мъжки гласове. Един от тях привлече вниманието й и почувства как я побиват странни тръпки. В следващия миг на портала застана висок мъж, раменете му изглеждаха доста широки под надиплената пелерина, черните му ботуши лъщяха от дъжда. Свали кожената си шапка и наведе глава, за да мине през портала.

Гостилничарят разпознаваше „качеството“ и затова излезе напред да го посрещне.

— Отвратителна вечер, нали, Ваша Светлост? Нека взема пелерината Ви и жена ми ще Ви приготви топло и вкусно ястие, подобно на онези, които сте опитвали в най-богатите къщи в Лондон.

— Благодаря — отвърна Никълъс Талмъдж, докато небрежно оглеждаше помещението. — Ще съм ви признателен, ако ми намерите стая и по едно легло за слугите ми — усмихна се чаровно на гостилничаря и добави: — Наистина, ужасна нощ — надявах се отдавна да съм стигнал имението Шерборн, но заради времето трябваше да спрем някъде.

Тес не можеше да откъсне поглед от високия непознат, а при споменаването на „имението Шерборн“ ахна. Това име й бе познато! Но вместо задоволство, по тялото й преминаха ледени тръпки. Дали това не беше мъжът, от когото бягаше?

Докато тези въпроси се въртяха в главата й, тя изучаваше фините, арогантни черти на джентълмена. Никълъс погледна напред и когато очите й срещнаха неговия черен, пронизващ поглед, Тес изпита ужасяващото усещане, че изведнъж пропада в тъмна бездънна пропаст…

Ушите й бучаха и въпреки че се опитваше, Тес не можеше да откъсне поглед от впечатляващото лице на непознатия в другия край на стаята. Беше виждала и по-елегантни мъже преди, и все пак бе напълно омагьосана от този. Не можеше да погледне встрани, не можеше да отблъсне странната, силна магия, която я обгръщаше.

Като че ли бяха сами в стаята и изведнъж на нея й се стори, че го познава отпреди; и все пак можеше да се закълне, че никога не го е виждала. Изплашена и едновременно необяснимо привлечена от него, Тес се опитваше да обясни или да разбере противоречивите чувства, които се надигаха в нея. Това, че той беше също толкова смаян при вида й, не й убягна, а само увеличи напрежението.

Най-накрая гостилничарят наруши тишината като плесна с ръце и се провикна високо.

— Ей ти, момиче, Доли, не стой така! Върви да доведеш мисис Дарли! Веднага!

Тес се стресна, но най-накрая се изтръгна от хипнозата на черните очи на непознатия. Останала без дъх, тя се извърна и напусна стаята, без да обърне внимание на тракането на чашите върху таблата, която държеше с разтреперани ръце.