Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Огледа се наоколо, но не откри никаква дамска чанта, нито писмо, къс хартия или някакъв предмет, който да й подскаже нещо. Установи доста натъжена, че не разполага и с никакви пари.

Часовете си минаваха, а Тес упорито си пробиваше път напред. Болеше я глава, краката й бяха изморени, а стомахът й къркореше все повече с всяка измината крачка. Из главата й се въртяха всякакви страховити идеи. За момент дори си помисли дали не е избягала престъпница, но бързо отхвърли това съмнение — може и да бягаше от някого, но не чувстваше вина.

Към залез слънце започна да вали на пресекулки и най-важното беше да си намери подслон. Изведнъж се озова на по-широк и по-натоварен път. Инстинктът й подсказваше, че това е главният път за Лондон, но отново не знаеше как се е сетила за това.

Неочаквано в тъмнината се появи мъждукаща светлинка, която се движеше към нея. От страх Тес се мушна сред някакви храсти от едната страна на пътя. След малко, когато светлината приближи, тя си отдъхна като разпозна скърцането на фургон и подвикванията на фермер, който явно възнамеряваше да се прибере вкъщи преди времето да се е влошило още повече.

— Ааа! Хайде, Доли, момичето ми! Чакат те топлата плевня и сладкото сено, не е толкова далеч, Доли, скъпа.

Искаше й се да се обърне към приятелски настроения фермер, но изчака, докато светлината от фенера му изчезна и отново излезе на пътя, за да продължи. Обезсърчена, гладна и трепереща, Тес почти не повярва, когато стигна един завой на пътя и видя пред себе си приканващите светлини на гостилница.

Не беше от тези, които подслоняваха пощенските коли или аристократите, а по-малка, вероятно предназначена за обикновени хора, като фермера, който току-що бе минал покрай нея. Незнайно защо това я обнадежди. Щеше да е на сигурно в място като това…

Нетърпелива да се спаси по-бързо от лошото време, тя изтича напред и спря на десетина крачки пред главната врата. Нямаше никакви пари. Нямаше име. Как щеше да плати за храна или стая?

Близък разтърсващ тътен от гръмотевица й вдъхна увереност. Мина отзад на сградата и застана пред солидната врата, трепереща под дъжда. Какво щеше да каже? Не можеше да очаква някой да й повярва, че току-що си е изгубила паметта. Ами ако я разпознаеха? Отново я обля надежда и тя смело направи няколко крачки напред, но спря като си спомни за усещането, че бяга от някого. Ами, ако наистина я разпознаят и изпратят съобщение на враговете й?

Ослепителната светкавица стопи колебанията й. Дано постъпваше правилно като се представяше за бедно изгубено същество, което има нужда от помощ — което си беше почти вярно. Трябваше да се остави в ръцете на гостилничаря и да се надява на най-доброто…

Планът не се хареса много на Тес, но нямаше друг избор. Пое си дълбоко въздух и почука на задната врата на гостилницата.

Тя веднага се отвори, сякаш някой бе очаквал нейното идване. Тес стоеше несигурна и напрегнато се мъчеше да измисли какво да каже на пълната жена, която се появи на прага и се взря в нея. Изпод разръфаната й шапка се подаваха кичури посребрена коса, а на кръста й бе завързана бяла престилка. Когато забеляза Тес, чертите на лицето й гневно се изкривиха.

— А, най-накрая се появи! Закъсня и веднага ще ти кажа, че не одобряваме подобно поведение! Отсега нататък времето ти ни принадлежи. Тук не е благотворително дружество, въпреки че съпругът ми се съгласи да те вземе за няколко седмици, докато онзи глупак, брат му, е в Нюгейт. Ако ще работиш за нас, момиче, трябва да си точна или се връщаш в Лондон!

Тес понечи да обясни грешката, но преди да успее, жената я дръпна в топлата и осветена кухня. Вътре бе уютно — гредите на тавана бяха почернели от пушека, а подът бе със съмнителна чистота. Като надникна през рамото на жената, Тес забеляза момиче и момче в другия край на стаята, които печаха говежди бут на шиш на открит огън. Острият мирис на подправки, печено пиле и говеждо погъделичкаха ноздрите й и едва не й прималя от глад.

Като огледа слабичката й измокрена фигура, едрата жена се намръщи.

— Винаги съм си мислила, че сладураната на Том е някоя здравенячка. Не знам само каква полза ще извлечем от теб.

Тес я зяпна с отворена уста, като не можеше да повярва на ушите си.

— Боя се, че има някаква грешка… Аз не съм…

— Само не започвай с това! Не ме интересува — това, което знам е, че има работа да се върши, а ти трябваше да си тук преди няколко часа. И така, как се казваш, момиче? Том не бе написал много в тази проклета бележка, която изпрати на съпруга ми — само, че ще пристигнеш тази вечер и ще си ни доста полезна, докато той излезе. — Неприятна усмивка проряза лицето й. — Ако излезе, защото според мен Том Дарли е роден, за да бъде обесен, за разлика от моя Хенри, който е честен и трудолюбив!