Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Обичам провинцията — отвърна в защита тя, осъзнавайки, че е истина.

Провинцията наистина й харесваше. Може ли да е казала истината, без да го знаеше? Дали семейството й бе в Лондон и дали тя бе напуснала града, защото предпочиташе тишината на природата? Прехапа устни, отчаяно й се прииска да има някой, към когото да се обърне — някой, който да й помогне да разсее гъстата сива мъгла в главата си. Почувства се толкова безпомощна и самотна, толкова изплашена и несигурна…

Чувствата й се отразиха върху лицето й. Никълъс неочаквано се развълнува.

— Какво има, скъпа? — запита я той нежно.

Топлото загрижено изражение на лицето му почти размекна Тес и тя с усилие се сдържа да не се хвърли в прегръдките му и да не излее нещастната си история. Не можеше да проумее доста неща — нито чувството, че го познава, нито копнежа да го целуне. Беше ясно, че не я е разпознал, но страхът й от неизвестния враг не я напусна. Ами ако той беше мъжът, от когото бягаше? Ако в момента разиграваше някаква жестока игра? Ако само се преструваше, че не я познава, единствено, за да я вкара още по-сигурно в капана си?

Трябваше начаса да избяга от него. Придърпа нервно полите си, сведе поглед и произнесе с подозрителна небрежност:

— Не знам за какво говорите, Ваше Сиятелство. Надявам се да сте доволен от престоя си в „Черното прасе“. Сега, ако ме извините, трябва да се върна в кухнята да проверя дали мисис Дарли не се нуждае от мен.

Без да изчака да я освободи, тя затвори вратата след себе си и избърза по един коридор, който водеше директно към кухнята. Върна се точно навреме — няколко подноса отрупани с месо, сосове, супи и зеленчуци бяха вече готови. Едва влязла в кухнята и мисис Дарли обезпокоена промълви:

— Слава Богу, че се върна! Вечерята на Негово Сиятелство е готова. Вземи този поднос от масата, а аз ще те последвам с другия.

Следващите минути бяха много напрегнати и, въпреки че влизаше и излизаше от салона, където графът вечеряше, те не останаха насаме. Мистър и мисис Дарли непрекъснато се въртяха около Негово Сиятелство. Тес бе благодарна. Нямаше доверие на графа или на себе си, но докато имаше хора наоколо, тя бе спокойна, че горещата прегръдка няма да се повтори.

Докато изпълняваше задачите си, лицето му бе все още пред очите й, въпреки че се опитваше да го забрави. Не можеше да проумее какво й бе станало и какъв живот е водила преди да си изгуби паметта. Дали е била леко момиче? Реакцията й към граф Шерборн прибави още неизвестни към кашата в главата й, искаше й се никога да не го бе виждала. Имаше си достатъчно тревога и без да се прехласва по онези черни очи и чувствени устни, които предизвикваха у нея най-деликатни емоции.

Направи доста турове напред-назад от кухнята до салона и когато графът се бе оттеглил да спи в стаята си на горния етаж, Тес вече не можеше да се държи на краката си. Но с това задълженията й не се изчерпваха — трябваше да помогне на другите двама прислужници да измият и излъскат съдовете. Когато привършиха бе вече късно и тя с нетърпение очакваше да си легне.

В този момент в кухнята се появи мистър Дарли като носеше поднос с напитки.

— Доли, отнеси това горе на графа! — нареди той и самодоволно се усмихна. — После си свободна…

Тес бе твърде изморена и не схвана намека в гласа му. Заинтригува я само това, че след като изпълни и тази последна задача, можеше да се отпусне на постелята си. Като отметна един кичур, изплъзнал се от вече разхлабената й плитка, тя взе таблата и тръгна към стаята, която Дарли й беше посочил. Беше толкова изтощена от събитията през деня, че дори не трепна при гласа на графа, който я покани да влезе. Само след няколко минути щеше да си легне…

Също като салона, спалнята на графа изглеждаше доста уютно местенце. Беше малка, с таван от голи, потъмнели греди, а камината заемаше почти изцяло една от стените. Подът бе покрит с дъбов паркет, придобил цвета на злато от годините, а върху леглото бе метнат дебел юрган във виненочервено и жълто. Имаше и други мебели, но когато влезе и видя графа отпуснат небрежно на един стол да си грее краката на огъня — шалчето му разхлабено, а ризата — разкопчана до средата, Тес престана да забелязва друго.

Като наблюдаваше как отблясъците от огъня галят чертите му, широкото чело, изящния нос и очарователните устни, умората й по чудо се изпари. С превъзбудена червенина на бузите тя стисна таблата по-здраво и с лека стъпка прекрачи прага. Под прозорците, закрити от тежки завеси, стоеше малка масичка и тя тръгна към нея.