Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Той лениво й се усмихна и бавно кимна.

— И двамата, съкровище — само че ти си повече от мен. Аз все още знам какво става.

— О! И какво става?

Никълъс внимателно остави чашата си, а после взе и нейната. Сложи длани върху бузите й и възбуждащо потри устни о нейните.

— Ще направим това… — започна той, плътно прилепил устни о нейните, — …което исках да направя в мига, когато те видях за първи път.

Нежно захапа ъгълчето на устата й и продължи:

— Само след няколко минути ще те вдигна и ще те отнеса до това голямо, удобно легло и после… после, след като сваля всички дрехи от деликатното ти телце, ще те любя.

Сърцето й затуптя лудо, зърната на гърдите й станаха твърди и болезнени, а огънят между краката й пламна и се засили. Погледна тъмното му лице, а в душата й се бунтуваха безброй чувства.

— Ами ако не искам да се любя с теб? Тогава какво ще стане? — почти без дъх попита тя.

Никълъс наистина беше пийнал почти колкото нея и докато разглеждаше лицето й се опитваше да формулира смислен отговор. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако тя не искаше да се любят? През живота си никога не беше насилвал някоя жена и колкото и да му се искаше да притежава тази малка сирена, нямаше да го направи — дори и ако инстинктът му подсказваше обратното.

— Предполагам… — започна с явна неохота той, — …че ще си тръгнеш и няма да правим любов.

Мисълта да не се люби с него, да не усети какво е да лежи в обятията му и силното му тяло да се движи върху нейното се оказа изведнъж толкова болезнена за Тес, че тя не можа да я понесе. Като че ли го бе чакала години наред, бе жадувала за целувките и обятията му, и не можеше да чака нито миг повече.

Като изненада и двамата, тя страстно обви ръце около врата му и обсипвайки лицето му със сладки целувки, промърмори:

— Тогава мисля, че е по-добре да остана, нали?

Никълъс я вдигна със смях, занесе я до леглото, което ги очакваше и заедно потънаха в меките чаршафи.

Всичката несигурност, която Тес изпитваше се изпари, когато устните му докоснаха нейните. Целувките му бяха опияняващи като брендито и тя с въздишка от удоволствие му предложи устните и тялото си, и отпрати всичките си съмнения и страхове. Точно сега имаше нужда от този мъж, от топлината и силата му, от сладкото чувство на принадлежност.

Той я целуваше жадно. Езикът му искаше да проникне зад сладките й като мед устни и тя срамежливо, колебливо ги отвори. Близостта на езика му, който лениво обхождаше устата й, беше непознато досега усещане за Тес — нещо толкова просто, а даващо такова удоволствие, толкова нови емоции и напълно поглъщащо. Сякаш тялото й гореше, гърдите й настръхнаха и копнееха да бъдат докоснати, слабините й пламнаха в жажда да се освободят от нарастващите страстни емоции, които я измъчваха.

Да лежи в прегръдките му бе опияняваща лудост, да усеща как устните му изливат възторга си върху нейните и силното му тяло я притиска върху пухкавия юрган. Обвила бе ръце около врата му и пръстите й не преставаха да си играят с гъстата му коса. Беше едновременно възбудена и изплашена, че която и да е, каквото и да е миналото й, след тази вечер тя никога нямаше да е същата.

Но това нямаше значение; нищо нямаше значение, освен че щеше да се освободи от страстните демони, които я бяха обсебили, че заедно с този мъж щеше да достигне до вълнуващата кулминация, която ги очаква. Откъде знаеше какво огромно удоволствие ще открие в прегръдките му — това беше загадка, но тя го знаеше и то с всяка частица на тялото си.

Устните на Никълъс се плъзнаха надолу по шията й и Тес изведнъж почувства дрехите си твърде стегнати, грубата материя притискаше здраво гърдите и жулеше цялото й тяло. Тя безпомощно се сгърчи и като че ли отгатнал неудобството й, той тихо се изсмя и прокара ръка по гърдите й, като се спря и подразни зърната.

Тес зяпна и отвори широко очи при острото чувство, докато пръстите му си играеха с настръхналите зърна. Удивено го погледна, не можеше да повярва, че отчаяно й се искаше да е гола и той да я докосва по същия начин, но вече без прегради между тях. Засрамено откри, че почти бе свалила ризата му. При вида на полуголите му гърди, на този мек и мускулест участък от златиста кожа, дълбоко в тялото й нещо се сви.

Никълъс се усмихна на изражението й.

— Мисля, че е време да се освободим от тези ужасни дрехи, нали?

Зашеметена, Тес кимна и почти без дъх го наблюдаваше как става от леглото и набързо сваля облеклото си. Чисто гол се извърна към нея, едната му вежда бе въпросително извита.