Шърли Бъзби - Любовта на черния конник

Янси щеше да се занимае с вещите на Хайръм и Том, ако Сара се заеме с нещата на Ан. Първоначалното й намерение бе да предложи някой друг да го свърши, но после намръщено и неохотно се съгласи. И така една сутрин след няколко седмици Янси я откри в къщата, в която бяха живели Том и Ан, седнала с една малка заключена метална каса в скута си.

— Какво има вътре? — попита Янси като се приближи до нея.

— Не зная — отвърна Сара със сбърчени вежди. — Огледах навсякъде, но не открих ключ, който да я отвори. Защо й е трябвало да я заключва? — обърна се тя към Янси.

— Може би любовни писма от Хайръм? — вдигна въпросително вежди той.

— Може би — сбърчи нос Сара.

Янси си поигра с ключалката и когато я отвориха, на пръв поглед като че ли се оказаха прави — в касата имаше множество писма, прилежно сгънати в пликовете им. С явно отвращение, изписано на лицето й, Сара повдигна с два пръста един от пликовете и го повъртя в ръцете си.

— Нямам намерение да ги чета! — и тъкмо да хвърли писмото в камината, за да го изгори по-късно, нещо в надписа привлече вниманието й. Объркана, тя отново погледна плика и изведнъж зяпна от учудване. — Това е едно от писмата на Сам до теб! Как за бога…? — Очите й се разшириха от изненада, когато най-накрая започна да разбира. — О! Естествено! Ан и Хайръм са ги прибирали, тъй като не са искали да се появиш и да развалиш нещата, преди Хайръм да е сигурен в мен.

Със сключени вежди, без да промълви дума, Янси взе писмото от Сара — от плика го гледаше собственото му име, написано от ръката на баща му.

— Най-вероятно така е станало — промърмори той и с непроницаем израз извади писмото от плика и се зачете. Когато свърши остана за момент загледан встрани, а после дрезгаво каза: — Права си. Това е едно от писмата на Сам до мен.

С прояснено лице Сара се взираше в писмата — около половин дузина — които лежаха в скута й.

— Никога не си получил нито едно от тях, нали? — попита тя тихо и с разкаяние.

Янси поклати глава, погледна я и овладя чувствата си.

— Казах ти, че не съм, не помниш ли? — сухо отвърна той.

Сара изглеждаше смутена.

— Не ти повярвах — помислих, че ме лъжеш, за да се оправдаеш — неловко призна тя.

— Чудя се как изобщо си моя жена, след като мнението ти за мен е толкова неласкаво — отвърна той и в гласа му се почувства остра нотка.

Сара скочи от стола; писмата се разпиляха наоколо, а тя обгърна врата му с ръце и целуна ъгълчето на устните му.

— Но това беше преди да отнемеш невинността ми и да ме изнудиш да се омъжа за теб, а аз да се науча да те обичам!

Янси неохотно се засмя и я привлече по-близо до себе си.

— Предполагам, че и двамата понякога се държахме не както трябва — призна тихо той.

— М-м-м да — прошепна Сара до устните му. — Но това е вече минало, нали?

— Por Dios, така е! — потвърди Янси и я целуна, а писмото падна от ръцете му и той се остави на опияняващата магия, която двамата със Сара създаваха.

В началото на октомври Сара и Янси заедно с Мария и Естебан се приготвиха да се връщат в дел Сол, оставяйки Палома в опитните ръце на Бартоломю. Щяха да започнат да карат добитъка към новата железопътна гара в Абилене, Канзас, от следващата седмица и Сара беше безкрайно доволна от това, че Янси бе дал живот на плановете й. Докато яздеха към дел Сол тя с учудване откри колко малко съжалява, че напуска Палома, въпреки необикновения й чар; с какво нетърпение чака да се върне в дел Сол и как жадува да зърне изящната хасиенда с великолепните й земи; колко силно иска да се върне в своя дом! Не беше разбрала кога бе престанала да мисли за Палома като за единственото нещо, което й принадлежи, като за място, в което може да се скрие и бе започнала да счита дел Сол за свой дом… Толкова много неща се бяха променили през последните месеци в Палома — през това време, тя бе започнала да обожава високия си, омагьосващ я съпруг и не се съмняваше, че той споделя чувствата й; страховете й, че се е оженил за нея за да си възвърне Палома се бяха изпарили и сега тя с радост очакваше появата на първото им дете в края на май следващата година и никакви сенки или съмнения не помрачаваха така желаното събитие.

Когато дел Сол се появи на хоризонта няколко часа по-късно, тя се усмихна.

— Защо се усмихваш така като малко доволно коте? — безгрижно попита Янси, който я наблюдаваше.

Тя го стрелна с омайващ поглед, от който дъхът му секна.

— О, просто се радвам, че съм отново в къщи!

Те спряха едновременно конете си и оставиха другите да продължат напред.