Шърли Бъзби - Лилия в нощта

Със сълзи в очите, Сабрина промълви:

— О, Брет! Не разбираш ли? Та ти за първи път ми казваш, че ме обичаш! През всичките тези месеци умирах от любов по теб и ужасно се страхувах, че не споделяш чувствата ми.

Змийските очи на Карлос се стрелкаха от Сабрина към Брет и обратно. Обхванат от сляпа ярост, испанецът промърмори презрително:

— Колко затрогващо! Мила братовчедке, наистина ли му вярваш? Откъде си сигурна, че не лъже? Това е възможно, нали?

Гласът му стресна и двамата. Сабрина се обърна и съжалително го изгледа.

— Карлос, не ставай глупав! Не виждаш ли, че Брет и за си принадлежим, защото се обичаме? Твоите интриги вече не могат да ни навредят. Моля те, не се опитвай да разрушиш доверието ни един в друг.

Карлос просто не искаше да повярва, че всичко е загубено. Улови ръката й и настойчиво заговори:

— Чуй ме, Сабрина, нека ти обясня! Ти не разбираш, изслушай ме, ако обичаш!

— Аз също имам да кажа нещо! — намеси се рязко Брет, бръкна в джоба на жакета си и хвърли брошката с лъва и гривната на Алехандро на пода пред краката му. — Например как тези неща станаха твое притежание!

Трепкащите пламъци в камината танцуваха по смарагдовите очи на лъва, среброто на гривната блещукаше, тюркоазът искреше. Сабрина смаяно впери очи в гривната, после коленичи и внимателно я вдигна от пода.

Възцари се опасна, изчакваща тишина. Накрая младата жена вдигна глава и ужасено и с отвращение изгледа братовчед си.

— Ти? — изплака тя. — Ти си убил баща ми?

Карлос заприлича на диво животно, подгонено от ловци. Главата му се мяташе насам-натам, обезумелият му поглед блуждаеше из салона. Тук дебнеше смъртта. Усещаше миризмата й, а когато срещна ледените очи на Брет, откри потвърждението в тяхната неизмерима дълбочина. Брет бавно се запъти към него и Карлос загуби самообладание.

— Спрете! — заповяда със странно писклив глас. — Спрете или ще ви убия! — извади светкавично малкия си пистолет от колана и го насочи в главата на Сабрина.

Брет замръзна на място, разсъждавайки трескаво как да спаси жена си. Ала в очите на Карлос светеше лудост и по гърба му пролазиха тръпки на ужас. Бе допуснал смъртоносна грешка — пистолетът му остана в джоба на седлото.

Сабрина сякаш не осъзнаваше опасността. Почти обезумяла от болка, загубила способност да разсъждава разумно, тя сви в юмрук ръката с гривната и нанесе силен удар на Карлос.

Улучи лицето му, плъзна се и блъсна встрани ръката с пистолета. Ала мъжът бързо възвърна самообладанието си и докато Сабрина се опитваше да издърпа ножа от шала си, замахна с пистолета, удари я в слепоочието и я оттласна от себе си.

Брет се втурна напред, с удесеторена от гнева и страха бързина, но въпреки това закъсня Тялото на Сабрина описа дъга във въздуха и главата й се удари в ръба на тежката дървена маса. Младата жена се строполи на пода и не мръдна.

Брет изрева като ранено животно и начаса забрави за Карлос. Коленичи до Сабрина и с трепереща ръка докосна лъскавите къдрици и кървавата струйка, която се стичаше от слепоочието към брадичката й. Тя дишаше, но беше ранена, тежко ранена, както му се струваше.

Обърна се бавно към Карлос, приличащ на грамадна хищна котка от джунглата, и проговори:

— Вече сте мъртвец, Карлос.

Испанецът истерично се изсмя.

— Заплашвате ли ме, гринго? Мъртвият сте вие! Забравихте ли, че имам пистолет и по всяко време мога да убия и двама ви? — Изкиска се като същински луд.

Брет усещаше колко е опасно положението и се насили да остане спокоен. Да можеше само да му вземе пистолета…

Предпазливо пристъпи напред, но Карлос веднага изграчи:

— Останете там, където сте! — Размаха яростно пистолета. — Махнете се от нея!

Брет се поколеба, ала като видя, че пръстът на Карлос се свива, побърза да се отдръпне.

Безжизненото тяло на Сабрина очевидно беше приятна гледка за Карлос.

— Тя трябваше да се омъжи за мен. Аз съм законният господар на ранчото.

— Затова ли убихте Алехандро? — попита спокойно Брет. Трябваше да печели време.

— Да! — заяви гордо Карлос. — Той не искаше повече да ми дава пари след смъртта на баща ми. А когато поисках ръката на Сабрина, категорично отказа. Можеше да я принуди, след като вие се махнахте, но се заинати. Беше мекушав и глупав и един ден ми стана ясно, че трябва да го пратя на оня свят.

Очите на Карлос отново се впиха в тялото на Сабрина и Брет бе обхванат от панически страх. За да отвлече вниманието му, направи опит да го предизвика.