Шърли Бъзби - Лилия в нощта

— Спомняш ли си още за бандитите, които вилнееха из нашия район? Ти също беше там, когато след празненството за рождения ми ден ограбиха гостите ни — започна тихо тя.

Брет кимна.

— Ние ги избихме, но плячката не беше намерена.

— Тази брошка е част от откраднатото.

Брет смаяно я погледна.

— Сигурна ли си, Сабрина? Може да има два такива накита.

— Не вярвам. Твърде голяма случайност е да съществуват две толкова необикновени бижута! Същата е, познавам я!

— Тогава има само две възможности: или не сме убили всички бандити, или някой е намерил скривалището им и продава скъпоценностите. — Той взе брошката и внимателно я разгледа. — В края на месеца трябва да замина отново за Ню Орлиънс. Ще ида при Хосе Ескобар и ще поговоря с него. Той ще ми каже откъде се е сдобил с брошката.

Двамата побързаха да сменят темата, но всеки тайно се питаше дали няма връзка между продадената брошка и убиеца на Алехандро. Може би бандитът, който бе останал жив, беше същият, убил и ограбил бащата на Сабрина?

Младата жена лежеше будна в прегръдките на любимия си и трепереше от желание за мъст. Ако откриеха убиеца на баща й, това може би щеше да смекчи болката от смъртта му, която все още не беше заглъхнала. Детето се размърда и тя се усмихна болезнено. Колко възхитен щеше да бъде баща й! Бе се омъжила за избрания от него мъж, а сега щеше да го дари с първо внуче. В очите й се появиха сълзи, търкулнаха се по бузите й и закапаха по голото рамо на Брет.

Той веднага усети, че нещо не е в ред, и загрижено я погледна.

— Какво има, мила? — попита уплашено.

Тя му се усмихна със замъглени от сълзи очи.

— Тъкмо си мислех колко щеше да се радва баща ми на детето…

Брет я притисна до себе си и зашепна утешителни думи в ухото й, докато заспа. После още дълго лежа буден, разсъждавайки защо непрекъснато си припомняше, че именно Карлос застреля последния бандит в упор, сякаш се страхуваше, че някой може да остане жив…

Странно, но мислите на Сабрина също бяха заети с Карлос, макар и по друга причина. Докато Брет беше в Ню Орлиънс, тя разгледа от всички страни миналите събития и стигна до заключението, че е крайно време да изясни отношенията си с Брет. Трябваше да поиска обяснение от Карлос, да го принуди да й каже истината. Първоначално реши да замине с Брет за Ню Орлиънс в края на ноември, но после размисли, че ще й бъде невъзможно да се срещне тайно с Карлос. Най-добре да го помоли да дойде във „Фокс Лър“ и да го приеме, без прислугата да узнае.

Сабрина написа писмо и натовари един слуга да го предаде лично на Карлос де Ла Вега. Поръча му първо да иде в дома на семейство Корейас и ако леля й още живее там, да попита къде се намира синът й.

— И помни: нито дума на мъжа ми! Това трябва да бъде изненада!

Гузната съвест я накара да целуне с необикновена нежност Брет, когато десет дни по-късно се сбогуваха. Брет я погледна изненадано.

— Ще отсъствам само четири дни, съкровище — промърмори закачливо той. — Почивай си и пази детето ни. Ще бъда много нещастен, ако при завръщането ми не ме очакваш.

Сабрина запази в себе си последните му думи като скъпоценно съкровище. Все пак означавам нещо за него, щом ми говори така, повтаряше си тя.

Карлос загуби ума и дума от писмото на Сабрина. Месеците след сватбата й не бяха особено приятни за него. Продължаваше да роптае срещу съдбата и просто не искаше да проумее, че тя е завинаги загубена за него. Пиеше по цели дни, играеше комар и загуби много пари, които не бяха негови. Франсиска бе заминала при сестра си в Мексико Сити и възнамеряваше да остане там. Дори и тя не се осмели да се върне в ранчото дел Торес. След заминаването й Карлос заживя още по-разгулно, парите му се стопиха, попадна сред лоша компания: пияници, контрабандисти, разбойници по пътищата и подобна паплач. Писмото на Сабрина пристигна точно в момента, когато мрачно размишляваше за бъдещето си.

Ала сега всичко щеше да се промени! Сабрина сама беше пожелала тайна среща с него. Карлос беше твърдо убеден, че грингото не означаваше нищо за нея. Вероятно й беше омръзнало да живее с него и възнамеряваше да го помоли да й помогне, да я отърве от робството на този нежелан брак. Веднага се зае да крои планове за бягство в Мексико, нямайки търпение да дочака деня на тръгването.

Рано сутринта на първи декември препусна от Ню Орлиънс по посока на „Фокс Леър“, където следващата вечер трябваше да се срещне с братовчедка си.