Антъни Бърджес - Портокал с механизъм

— Заповядай — каза человекът, като се върна и ми подаде пълна чаша с топло ободряващо питие, от което ми стана лучше, а потом почисти раните по лицото ми. — Сега ще ти приготвя гореща вана, а после ще ми разкажеш всичко, докато ядем хубавата топла вечеря, която ще направя, докато ти се къпеш.

Щях да се разцивря, братлета, от тая любезност и той сигурно е видял сълзи в глазите ми, защото ме потупа по рамото и каза:

— Недей недей недей.

Както и да е, качих се горе и взех гореща вана, а той ми донесе пижама и халат, затоплени до огъня, и едни очен протрити туфли. Тогда, макар да ме болеше навсякъде, почувствувах, че ще ми стане по-добре. Слязох долу и видях, че той е сложил масата в кухнята с вилици и ножове и хубав голям хляб, а тоже и бутилка сос ПРИМА. Скоро сервира хорошие пържени яйца с кусочки салам и разпукнати наденици и болшие стакани със сладък чай с молоко. Приятно беше да седиш на топло и да се храниш и открих колко съм бил гладен, та след омлета почнах да ям ломчик след ломчик хляб с масло и джем от ягоди от един голям буркан.

— Сега ми е много по-добре. Как да ви се отплатя?

— Струва ми се, че знам кой си — каза той. — Ако си този, за когото те мисля, то значи си попаднал, приятелю, точно където трябва. Не си ли ти на снимката във вестниците тази сутрин? Ти ли си клетата жертва на оня ужасен метод? Ако е така, изпратило те е самото Провидение. Изтезаван в затвора, а после изхвърлен, за да го изтезава полицията. Сърцето ми се свива за теб, клето, клето момче.

Не можах да изрека, и дума, братлета, макар че бях откроил рот да отговарям на въпросите му.

— Не си първият, който идва тук в беда — продължи той. — Полицията обича да докарва жертвите си около това село. Но провидението е в това, че именно ти, който си жертва и в друг смисъл, си дошъл при мен. Може би си чувал за мен?

Трябваше да бъда очен предпазлив, братлета, затова казах само:

— Чувал съм за „Портокал с механизъм“, но не съм я чел.

— Така ли? — каза той и лицото му грейна като слънце в славна утрин. — Разкажи ми сега за себе си.

— Няма много за разказване, сър. Всичко започна от една момчешка лудория, в която моите така наречени приятели ме навиха или по-скоро накараха да се вмъкна в къщата на една стара пуйка, дама, искам да кажа. Никой не искаше да й стори зло. За беда дамата преумори доброто си старо сърце, докато се опитваше да ме изхвърли, макар че бях вече почти готов и сам да си ида, та после умря. Обвиниха ме, че съм бил причина за смъртта й. Затова ме изпратиха в затвора, сър.

— Така, така, продължавай.

— Тогава Министърът на вътрешните или на утрешните работи ме избра да опитват върху мен тая измишльотина на Людовико.

— Разкажи ми всичко за нея — каза той, като се наведе нетърпеливо и лактите на пуловера му се натопиха в ягодовия джем по чинията, която бях отместил настрани. И аз му разказах всичко. С най-големи подробности, братя мои. Той ме слушаше захласнат, със светнали глази и откроени губи, докато мазнината по чиниите се залояваше. Като свърших, той стана от масата, като кимаше често често и викаше хъм хъм хъм, и взе да събира чиниите и другите неща от масата да ги измие.

— Оставете на мен, сър. С удоволствие ще ги измия — предложих аз.

— Почивай си сега, клето момче — каза той и така завъртя крана, че парата изфуча навън. — Имал си вина наистина, но наказанието ти е било несравнимо по-тежко, отколкото е трябвало. Превърнали са те в нещо, което не е човешко същество. Вече нямаш власт да избираш. Принуден си да вършиш само онова, което е приемливо за обществото, като механизъм, способен да прави само добро. Ясна ми е цялата тая работа с условния рефлекс. Отсега нататък музиката и сексът, литературата и изкуството ще ти носят не удоволствие, а болка.

— Точно така, сър — отвърнах, пушейки един от канцерите с корков филтър на добрия человек. — Все гледат да ухапят човека повече, отколкото заслужава — каза той, бършейки разсеяно една чиния. — Но в случая самата им цел е престъпна. Човек, който не може свободно да избира, престава да бъде човек.

— Така казва и отчето, сър, свещеникът на затвора, искам да кажа.

— Виж ти, виж ти. Ама разбира се. Ще го казва, щом е християнин. И така — каза той, бършейки от десет минути една и съща чиния, — утре ще дойдат да те видят някои хора. Струва ми се, че можеш да ни бъдеш полезен, клето момче. Би могъл да ни помогнеш да свалим това тиранично правителство. Само власт, която се перчи с тиранията си, може да се гордее, че е превърнала един нормален младеж в механизъм.