Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Ами… не бих казал…

— И не би трябвало. Серан вярва, но той не изпълни дълга си към мен. И твоите приятели зад портата… Убеден съм, че вярват.

Гласът на Дракона в главата му зазвуча по-гръмко. Хирад се изправи и прекрачи към звяра, като тръскаше глава в опит да я прочисти от мътилката.

— Е, извинявай. Не исках да те обидя.

Отново усещаше ударите на сърцето си чак в гърлото. Откъм дракона долетя друг звук, може и пак да беше смях, но някак пренебрежителен.

— Ти се усъмни в самото ми съществуване — напомни чудовището. — Бих казал, че си късметлия, защото не се обиждам лесно. Или защото не съм склонен да се усъмня в твоето съществуване.

Варваринът се насилваше да успокои дишането си и да измисли нещо, но не виждаше изход. Оставаше само да научи кога на дракона ще му дотегне тази игра и ще го затрие.

— Така си е. — Хирад сви рамене. — Но те моля да разбереш, че точно теб най-малко очаквах да заваря тук.

— Ааа… — Този път в главата на варварина отекна веселие. — Значи съм те разочаровал. Дали не подобава аз да ти се извиня?

Сега смехът беше по-кротък, някак замислен. Лекичко шумолене стигна до слуха на Хирад, после и едва доловим глас:

— Не реагирай, когато ме чуеш, не казвай нищо. Аз съм Дензър — човекът, когото ти преследваше. Опитвам се да ти помогна. — Кратко мълчание. — Затова кажа ли ти да бягаш, хуквай с все сила. Не спори и не поглеждай назад.

— А сега, дребно човече, задай ми въпрос.

— Какво?

Хирад примига и пак насочи цялото си внимание към дракона. Изуми се, че е могъл да го забрави дори за миг.

— Питай. Сигурно искаш да научиш нещо за мен. Чудовището отдръпна главата си и шията му се изви високо над подобното на хълм тяло.

— Ами добре. Защо не ме уби?

— Защото ти прибра меча и показа, че си различен от другите хора, които съм срещал. Това те прави интересен. Малцина сред хората са интересни.

— Щом казваш… И какво правиш тук?

— Почивам си. Възстановявам се. Тук съм в безопасност. Хирад сви вежди.

— В безопасност от какво?

Драконът се размърда. Леко разкрачи задните си лапи, отново положи глава на пода и впи поглед в очите на варварина, примигвайки мудно.

— Моят свят е във война. Ние опустошаваме земите си и на това не му се вижда краят. Когато искаме да възстановим силите си, възползваме се от сигурни убежища като това тук.

— Къде по-точно е „тук“?

Погледът на варварина се плъзна по високия таван.

— Поне си достатъчно разсъдлив да проумееш, че не се намираш в своето измерение.

— Хич не те разбирам, като ми говориш за измерения, да прощаваш. Само знам, че в замъка Таранспайк няма толкова голяма зала.

Драконът се засмя за кой ли път.

— Толкова е просто, но ако подозираше какви усилия са положени, за да можеш да стоиш пред мен… — Надигна главата си и я разлюля със затворени очи. Продължи, без да ги отваря: — Когато излезе от покоите на Серан, ти се озова в гардеробна, но тази стая не се намира в никое измерение. Същото важи и за тази пещера, както и за молитвената зала, която вече си видял. Ако това ще те улесни, смятай ги за коридор между твоето и моето измерение. Съществуването му зависи от съхраняването на целостта на твоето измерение. — Главата пак го доближи светкавично и крилете зашаваха, за да компенсират рязкото движение. — Всички от моето Люпило сме поели задължението да закриляме вашия свят, да го пазим от набези на всяко вражеско Люпило и да не даваме в ръцете ви онова, което не биваше да бъде сътворявано никога.

— Но защо си правите труда?

— Не се заблуждавай, че е от симпатия към вас, незначителните твари. Рядко се срещат хора, достойни за уважението ни. Лесно е да го проумееш — ако допуснем да имате средствата, с които да се самоунищожите, ще загубим завинаги убежището си. Това е причината порталът към вашия свят да остава затворен. Иначе някое друго Люпило би могло да реши, че иска да властва над вас.

Хирад се замисли.

— Значи казваш, че от вас зависи нашето бъдеще. Надочните дъги на Дракона се размърдаха като вежди.

— Да, и до този извод би могъл да стигнеш. Впрочем… как е името ти?

— Хирад Хладнокръвния.

— Аз съм Ша-Каан. Ти си силен, Хирад Хладнокръвния. Добре направих, че те пощадих, за да говоря с тебе. Ще достигна до тебе отново. Но сега трябва да си отдъхна. Върви си заедно с твоите спътници. Входът ще бъде запечатан зад вас. Ти повече няма да ме намериш, но аз може и да те намеря. А Серан… Налага се да намеря друг, който ще ми служи. Няма да търпя Драконани, които не са способни да опазят моето убежище.