Джеймс Баркли: Крадеца на зората

Блекторн прозря, че Гарваните са изпълнили задачата, и се развика от радост. Войниците му се хвърлиха отново в битката, а той разблъска с коня си останалите без водачи западняци, скочи от седлото до своя приятел, заби меча си в шията на попаднал му враг и приклекна. Макар че цялата глави на Гресе беше в кръв, той още дишаше. Блекторн повика един войник и заедно изнесоха стария барон от бойното поле.

Зад тях западняците изгубиха настървението си. Без магията на Върховните вещери шаманите им бяха безпомощни. Въпреки свирепостта си племенните воини виждаха, че късметът им е изневерил.

Блекторн нададе тържествуващ рев. Денят беше чудесен.

— Щитът е премахнат — прошепна Илкар.

Ериан се втурна към Дензър, отпусна се на колене и обгърна главата му с длани преди да притисне лице към рамото му. Плачеше и нареждаше тихо.

— Ама какво става?! — пристъпи Хирад натам. Мокрото й лице се вдигна към него.

— Мъртъв е. Не диша.

— Не… — Хирад коленичи до нея. — Илкар, не стой така, направи нещо.

— Не знам заклинание за всяка беда. Не виждам никакви рани по него. Няма какво да лекувам.

Хирад плъзна поглед по тялото на Дензър. Изглеждаше невредим, само устните му посиняваха.

— Аха… Ериан, пусни го да легне по гръб. Незнаен, ела тук и леко вдигни главата му. Освободи гърлото.

— Разбрах.

Хирад се взря в лицето на тъмния маг.

— Хич не си го помисляй! — Започна да натиска с все сила гърдите му над сърцето. — Не смей да умираш! Опомни се!

Ериан галеше косата на Дензър.

— Моля те! Нося детето ти. Не ме изоставяй. Хирад се сепна.

— Какво носиш?! Богове в небесата… — Натисна още по-усърдно. — Чу ли, Дензър? Имаш дълг, проклет да си. Дишай! Дишай!

Хирад го зашлеви безмилостно и по двете бузи. Незнайния му разтриваше шията и стискаше долната му челюст.

— Дишай!

Устата на Дензър се отвори широко, дробовете му поеха въздух, тялото му се напрегна и той седна изведнъж, като събори Хирад. Впи пръсти в гърдите си и изхриптя. Ериан пак се обля в сълзи. Дензър опита да се обърне към нея, но се килна и тя хвана главата му, за да не се удари в пода.

— Помислих те за умрял, мръснико. Мислех, че си мъртъв…

Той се усмихна и завъртя глава.

— Е, опитах се. Ама че ме болят гърдите!

— Трябваше да направим нещо за теб — промърмори Хирад.

— Ти да не си се здрависвал със сърцето ми?

— А, не. Само го убедих, че работата му е да бие.

— Благодаря.

Варваринът вдигна рамене.

— Ти си един от Гарваните. Как ще те оставя да издъхнеш, след като унищожи Върховните вещери? Каква слава има в това?

Двамата погледнаха едновременно през слягащия се прахоляк към синьото небе на Балея. Но в него висеше кипящо кафяво петно на сиви точки.

— Олеле… — въздъхна Дензър. — Убеден съм, че това не биваше да се случва.

Хирад позяпа още малко новото пространствено разкъсване.

— Ще го преживеем някак. — Стана и изтръска панталона и туниката си. — Как се чувстваш?

— Уморен. И натъртен.

— Е, сега тук е спокойно — промълви Илкар, но все се озърташе към петното.

— Да, засега е добре. — Дензър затвори очи. — Събудете ме след два-три дни.

— Може ли да ни оставите насаме за малко? — помоли Ериан, а пръстите й рошеха косата му.

— То се подразбираше — отвърна Незнайния. — Да вървим. Прибра меча в ножницата на гърба си и размаха ръце към изхода сякаш гонеше пилци.

— Илкар, какво те тормози? — Хирад отиде при елфа.

— Онова. — Илкар посочи разкъсването. — Питам се накъде ли води. Дано да е към свят, безвреден за нас. — Цъкна с език и въздъхна. — Какво ли направихме този път?

Хирад обви раменете му с ръка.

— Победихме. Хайде, отвън се вижда по-добре. — Завъртя елфа с лице към Незнайния, Троун и Уил и повтори: — Победихме.

— И ще си вземем парите, които ни дължат по договора — промърмори Илкар.

— Нима ще си позволиш да докоснеш мръсните пари на Ксетеск? — обади се Дензър от пода.

Елфът прихна.

— Не съм придирчив, като стане дума за пари.

— Това са думи на истински наемник — одобри Хирад. Ериан се прокашля зад него.

— О, извинявай. — Хирад посочи изхода. — Гарвани, след мен.

© 1999 Джеймс Баркли

© 2007 Владимир Зарков, превод от английски

James Barclay

Dawnthief, 1999

Сканиране: nedjalkov, 2007

Разпознаване и редакция: piki, 2007

Публикация:

ИК „Бард“, 2007

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4588]

Последна редакция: 2007-12-13 08:00:00