Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Хайде, Гарвани, да ги притиснем!

Застанал вдясно от Незнайния, Хирад отби следващия удар на Арумун и заби меча си в гърдите му. Раната се затваряше още преди да изтегли острието.

Белфамун се надигна бързо, Незнайния се гмурна под посегналата ръка и го съсече през краката. Веднага се възползва, вдигна меча и разпори шията му до прешлените. Този път Върховният вещер се стовари тежко с още по-грозен крясък на болка.

— Щитът е вдигнат — каза и Ериан. — Прикривам Дензър. Ръката на Гириамун закачи рамото на втрещения Уил.

Крадецът писна и се търкулна на пода. Троун ревна яростно и раздроби лакътя на вещера, който просто го халоса по главата с другата ръка. И Троун падна в несвяст.

— Проклятие… — изхърка Незнайния.

— Хайде, Дензър! — шепнеше си Хирад.

Заклинанието на Върховните вещери се стовари изневиделица в приливи на светлина — хем ослепителна, хем тъмна. Зацвърча и плъзна по щитовете на маговете, които издържаха на косъм от гибелта.

— Нямаме щит — задъха се Илкар.

Хирад и Незнайния се спогледаха. Мускулите на варварина жадуваха отмора, дробовете му не успяваха да вдишват, сърцето се пресилваше. Не знаеше колко дълго ще остане прав.

— Да го направим…

Незнайния размаха меча като обезумял, първо приклекна и посече краката на Белфамун, след това подскочи и удари по гърлото му. Хирад прехвърли оръжието в другата си ръка и върхът се заби под брадичката на Арумун. Обърна острието и го стовари в лицето на чудовището. Но така и не видя как го докопа юмрукът на Уеямун.

Истормун и Памун налетяха към Незнайния и го заблъскаха. Другите Върховни вещери се готвеха за заклинание.

Хирад напипа меча си и понечи да стане. Не можеше да остави Незнайния сам срещу тези гадини. Тъкмо се надигна и Уеямун го просна отново. Незнайния падна до него с разкървавено лице.

— Ставай — подкани го Хирад.

— Прав съм.

Двамата се подпираха взаимно, натъртени до премала. Краката на Хирад се подгъваха, дясната му ръка сякаш беше подпалена. Зад тях Илкар изстреля Огнени кълба, пръснаха огън и зарево. Овъгляваха белите роби и новата плът, но тя израстваше неспирно. Върховните вещери дори не губеха време да гасят пламъците.

Хирад прогледна нагоре към шестте обвити в дим, тържествуващи и безжалостни лица.

— Ние сме живи — изгъгна Арумун.

— Крадеца на зората…

Думите прогониха мимолетната тишина.

— Легнете! — викна Илкар.

Незнайния дръпна краката на Хирад и го повали.

— НЕ! — избълва Арумун, другите закрещяха с него. Колона от чист мрак се спусна над главата му, достатъчно широка да обхване Върховните вещери, скупчени пред вратата. Вдигна ги над пода, раздираше плътта, а костите им изпукаха под непосилния натиск. С писъци и вой шестимата бяха хвърлени към дъното на погребалната камера и увиснаха на стената подобно на великански парцалени кукли със сгърчени крайници и мятащи се глави.

В ушите на Гарваните кънтеше звук като ураган в клисура. Хирад се търкулна встрани и погледна Дензър.

Тъмният маг беше на колене, изопнал гръб и разперил ръце, а Крадеца на зората извираше от пространството между дланите му. Цялото му тяло подскачаше, ръцете му се тресяха, лицето му се кривеше, а косата се разроши. Зейналите очи виждаха само тъмата пред себе си. Около него се сгъстяваше мъгла и с всеки миг го скриваше. Тя се кълбеше и навлизаше в потока на заклинанието, за да го захрани. Ериан стоеше до рамото на Дензър, но не смееше да го докосне.

— Да се махаме! — извика Незнайния. — Тази чернилка се разширява.

Хирад чу съвсем слабо гласа му, но разбра жеста и се подчини, когато Незнайния го дръпна за ръкава. Двамата се измъкнаха и извиха глави да видят края на Върховните вещери. Чак сега Хирад забеляза къде са паднали Троун и Уил. Те се размърдаха.

— Останете на пода! — размаха ръце варваринът към тях. Нямаше да го чуят в рева на заклинанието и писъците на Върховните вещери. Троун тръсна глава, без да подозира, че смъртта е на една педя над него.

— Адска гадост — процеди Хирад и се хвърли по корем под все по-широкия поток от мрак.

Прекрасно могъщество изпълваше тялото на Дензър. Усещаше го да бушува във вените, да издува мускулите и да укрепва сухожилията. Изцеждаше дробовете му, но той вече не се нуждаеше от въздух. Крадеца на зората го крепеше.

Разсмя се на жалките напъни на Върховните вещери да се изтръгнат. Притиснати като плъхове под гигантски палец, те се боричкаха, но бяха обречени на вечен плен от заклинанието, което отнемаше живота от възродената им плът.