Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Напред, напред! — крещеше Хирад.

Поведе останалите по края на площада и свърна наляво към пирамидата тъкмо когато някой от поклонниците забеляза опасността. Гълчавата на слетите гласове секна и вместо нея се разнесоха гневни вопли. А Хирад скочи в движение от коня и мечът му разпори корема на първия изпречил му се страж. Вторият се натъкна на острието на Незнайния.

Зад тях и останалите от отряда се спешиха, а конете избягаха тутакси, насочени от волята на Дензър. Щом видяха, че Гарваните се канят да проникнат в пирамидата, поклонниците изреваха и хукнаха към тях. Червеният прилив заплашваше да ги смаже с яростта си.

— Велики богове в небето… — изграчи варваринът. — Сега какво да правим?

— Ти и Дензър влизате в гробницата. Ние ще ги задържим на входа, докато можем. Дано Дарик и Стилиан дойдат преди тези да ни разкъсат мръвка по мръвка.

— Няма да ви зарежа… — започна Хирад.

— Хирад, правиш го за Балея. Само тя е по-важна от отряда. Вървете!

Незнайния се обърна към тълпата, Троун застана отляво, Джандир и Уил отдясно. Ериан и Илкар чакаха зад гърбовете им.

— Искам те жив, Дензър! — отсече Ериан.

Сплетоха пръсти за миг, после тъмният маг и варваринът се втурнаха по тунела.

Черният огън прогори коня на Гресе точно под металния нагръдник. Животното изцвили диво и се тръшна на земята. Главата на барона срещна ръбест камък.

Блекторн видя как приятелят му падна. Подвикна на хората си и продължи напред, а около него черните линии пронизваха и раздираха плът и броня. В бъркотията ритащите коне без ездачи бяха опасни за всички наоколо. Редиците на западняците се разбъркаха от падналите камъни, но магията на шаманите бавно изтребваше нападателите. Блекторн се зарече да довърши започнатото от Гресе. Шаманите трябваше да умрат.

По цялата дължина на покритите с издълбани руни стени имаше запалени светилници. Хирад се молеше отново да види живи съратниците си. Двамата с Дензър пробягаха двеста крачки по тунела и стигнаха до затворена двукрила врата без никаква украса, но висока и здрава, с големи бронзови дръжки на височината на гърдите им.

Усещаше тежест в ръцете и краката, каквато не го бе притискала след схватката с Исман в замъка на Черните криле. Пробуденото зло сякаш дереше с нокти сърцето му и подронваше смелостта, подшушваше му да се врътне и да избяга. Мощта на Върховните вещери се просмукваше и във въздуха, който вдишваше. На варварина му се струваше, че великанска длан се е опряла в челото му и го тласка назад. Опомни се заради разгарящата се решимост на Дензър, доближил на крачка висшата цел на живота си.

Хирад се напъна, избута лявата врата и влетя вътре, следван по петите от тъмния маг. Най-после бяха във вътрешността на пирамидата. Край стълба, широка двайсетина стъпки, се издигаха зидове от огромни блокове мрамор и гранит. Пред стъпалата бяха запалени два факела на железни триножници. Двама стражи в ризници и червени наметала държаха огромни извити мечове. Церемониални оръжия, но и остри като бръснач.

— Дензър, стой зад мен.

— Не бих и помислил да си търся белята. Стражите пристъпиха напред.

— Закъсняхте. Повелителите се събуждат. Паднете на колене или умрете!

— Я по-добре се помолете преди смъртта! — излая Хирад. Нападна свирепо стоящия отдясно. Стражът не очакваше толкова нисък замах, закъсня със защитата и мечът на Хирад съсече крака му над коляното. Стражът залитна и се просна на пода, варваринът го прескочи и се засмя в лицето на втория.

— Ще си опиташ ли късмета?

Направи лъжливо движение, завъртя се и мушна с две ръце към гърдите на стража. Ударът беше отбит, но противникът се олюля. Хирад започна да сипе удари над глава и отстрани, накрая изтласка извитото острие и сряза гърлото на стража, който се свлече беззвучно. Варваринът се озърна — Дензър вадеше кинжала си от сърцето на първия страж.

От площадката над стълбите се влизаше в къс мраморен коридор с трепкащи в ниши пламъчета на лампи. Хирад пробяга по хлъзгавия под, вперил поглед в обикновената отворена врата. Долавяше движение зад нея. Долепи се до стената и надникна. Затаи дъх потресен.

В просторната зала шест кошмарно дълги саркофага бяха наредени като спици на колело. А между свещниците се молеха коленичили дванадесет Пазители, по двама край всеки каменен ковчег. С наведени глави произнасяха слова на непознат за Хирад език. Дори на прага беше студено като посред зима в планините Чернотрън. Глух тропот ехтеше от стените в залата.