Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Закрилниците се втурнаха към западняците при развалините, бележещи границите на Парве. Стилиан вървеше зад редицата, оставил десетима от тях около себе си да го пазят. Засега шаманите го пренебрегваха, насочили енергията си към нападателите, напиращи да пробият настървената, но рехава отбрана.

Господарят на хълма оформяше грижливо маната. Осем шамани съсредоточиха мятащите се на зигзаг черни линии към трима Закрилници и разкъсаха плътта, бронята и маските.

— Адски огън! — изръмжа Стилиан.

Осем огнени стълба изфучаха от ясното небе и посипаха с пламтящите останки на шаманите воините пред тях.

После той запрати три Огнени кълба сред западняците. Изкусното му боравене с магията поддържаше неговите запаси, без да ги изтощава прекалено. Развеселяваше се, като гледаше войници и шамани да умират, обхванати от пламъци. Пред него Закрилниците се подредиха в клин и отблъскваха опитите на врага да ги обкръжи.

В очите на неосведомените Закрилниците не се отличаваха много от обикновени бойци с мечове и брадви в ръцете, но за броени секунди заблудата се разсейваше. Точните удари се възползваха от всяка грешка на противника и се съчетаваха безупречно с действията на двамата съратници отляво и отдясно. Нито веднъж не се сбутаха, не оплетоха оръжията си и стената от стомана продължаваше да се стоварва неумолимо върху западняците.

Стилиан подготвяше заклинанието, с което щеше да разкъса задните редици на врага, и наблюдаваше колко много западняци загиват с минимални загуби на Закрилниците. Бойният строй на племенните бойци се разкъсваше, но твърде бавно. Оцелелите шамани се бяха събрали накуп, двама пазеха с щитове седмина — те се мъчеха да възпрат Закрилниците, които обаче бяха в прекалено плътен строй и черният огън оставаше безсилен пред магическата им защита.

Щом Стилиан сътвори основната форма, Закрилниците го заобиколиха отвсякъде. Шумът на битката заглъхна в ушите му, той открои краищата на формата, започна бавното й въртене, по повърхността плъзнаха яркосини и оранжеви ивици. Вложи още сила и се съсредоточи докрай, после отвори очи и извърши заклинанието. Знаеше, че Закрилниците ще се възползват незабавно от последиците му.

Купчините отломки около западняците се раздрусаха и слегнаха. Трептенето се пренесе надолу, размести почвата под краката им, събори мнозина и стресна всички. Земята затътна. Закрилниците познаваха заклинанието и не спряха напора си нито за миг.

Стилиан се увери, че е проникнал докъдето трябва, и довърши делото си.

— Чук! — излая словото и притисна юмруци към гърдите си.

Последва мощен удар под земята. Закрилниците отскочиха назад и се разпръснаха, западняците пред тях замахнаха към празното пространство и замряха втрещени.

В квадрат със страна двайсетина крачки земята се разлюля, напука и разцепи. Огромни каменни късове изхвърчаха нагоре и разпиляха западняците, които се разтърчаха във всички посоки да търсят устойчива опора. Шаманите забравиха и за щитове, и за черен огън.

Още преди земята да се укроти и западняците да осъзнаят какво се случва, Стилиан и Закрилниците пробиха разкъсаните им редици, поваляйки загубилите равновесие врагове. До пирамидата оставаше само половин миля и Господарят на хълма призна пред себе си, че е време да облекчи задачата на Гарваните.

Кавалерията на Школите препускаше с тътен по Раздраната пустош. Дарик не знаеше какво ще завари там — Гарваните може да го бяха изпреварили или да изоставаха с два дни. А може и да бяха мъртви. Затова чу с неописуемо облекчение вика на елф съгледвач, че Гарваните са на югоизток от конницата. Дарик посочи към тях и отрядът се понесе в новата посока.

— Ей на това му казвам щастливо съвпадение… — промърмори Троун.

— Крайно време беше и на нас да се падне малко късмет — отвърна Хирад. — Пък и не е чак такова съвпадение. Всички знаехме кога е крайният срок да сме в Парве, той мъничко закъсня, това е.

С появата на кавалерията Гарваните имаха далеч по-добър избор, вместо да се хвърлят към гибел срещу чакащите ги западняци. Вляво сияние освети небето, отекна разтърсващ взрив. След още два проблясъка се разнесе още една експлозия.

— Виждам, че и Стилиан не си губи времето — подхвърли Илкар.

— Той е много способен маг — напомни Дензър.

— И е доста сприхав, както се убедихме… — Илкар се взираше в избледняващите Огнени кълба под все по-светлото небе. — Не ми се ще да се озова там.