Джеймс Баркли - Крадеца на зората

В един миг Тесая се възхищаваше на своите шамани, а веднага след това бе принуден да гледа как ги накълцват заедно с охраната им преди другите западняци наоколо да се намесят. Той даде заповед за атака, пръски кръв и шум изпълниха въздуха.

Щом постигнаха целта си, защитниците отстъпиха с бой и се строиха в стегнат полукръг пред входа. Недостижими за шаманите, вървящи след племенните воини, отвътре стреляха приспособени за ниска траектория катапулти и тежки арбалети. Опустошаваха задните редици на западняците наред с Огнени кълба и Горещ дъжд, които пробиваха нарядко щитовете на шаманите. Миризмата на изгорена плът и димът щипеха очите.

Командирите на отбраната се бяха погрижили да има достатъчно магове, които да пазят пехотинците. Затова войниците се сражаваха яростно от стена до стена и никой не можеше да пробие тяхната позиция. Не мислеха за победа, а печелеха време.

Тесая се възхити на бойния им дух, макар че виждаше твърде много от сънародниците си да гинат в битката. Но това не беше като водната магия и той не изпадаше в бяс. Истинска битка, в която храбреци срещаха доблестно смъртта. Обърна се към стоящите до него.

— Ще ни отблъскват, докато не им свърши маната — каза стар шаман, който предпочиташе да наблюдава и съветва. — Препокриването на много щитове е от полза за тях, но е изтощително. Ако сме търпеливи, накрая ще надделеем.

— Виж колко мъже губим! — посочи друг. — За всеки техен убит даваме по петима, защото не можем да достигнем с магия навътре в прохода, а те имат големи оръжия там.

— И не бива да им даваме време да се опомнят — натърти Тесая. — Накрая ще ги избием, но каква войска ще ни остане?

Погледът му проследи извивката на свода, чиято връхна точка беше тридесет стъпки над бойното поле. Усмихна се — решението беше очевидно.

— Май е време да поразширим онзи свод. И да издълбаем тавана по-нагоре. Не сте ли съгласни?

— Петима шамани са достатъчни — прецени старецът.

— Погрижи се за това.

Предадоха бързо заповедта напред и петимата, готови за заклинание, застанаха на бойното поле в малко кътче на спокойствие сред напора на бойците. Тяхната магия обърна битката за Подкаменния проход.

Белият огън облиза свода, засъска и запращя, проникна навътре и се разпростря от двете страни. Скалите светнаха, наследената от Върховните вещери магия намери всяка пукнатина и слабост в тях. Назъбените линии стигнаха на двайсетина крачки навътре. Шаманите прекъснаха заклинанието, роговете дадоха сигнал за отстъпление и западняците изоставиха мъртъвците си пред входа с викове на омраза и закани.

Бученето сякаш започна дълбоко в планинските недра. Сводът се разтърси, стените затрепериха и всичко се срути.

Огромни камъни падаха отляво и отдясно, защитниците се разкрещяха уплашено. По-досетливите хукнаха нагоре по склоновете, но повечето замръзнаха на място, докато земята се друсаше под тежестта на скалите, погребали всичко под себе си петнайсетина крачки навътре в прохода.

Западняците нададоха тържествуващи вопли. От облаците прах бяха изскочили тежки скални късове, помитайки оцелелите пред прохода. Срутването свърши скоро и само ехото тътнеше навътре в планината.

Щом прахът се слегна, гледката сгря душата на Тесая. Стотици лежаха мъртви или смъртно ранени, останалите се блещеха, лишени от командирите си и уязвими. Зад тях вече нямаше проход. Никой не можеше да влезе или да излезе.

Тесая се усмихваше. Неговите шамани и воини щяха да разчистят срутването със същата лекота, с която го причиниха.

— Нападнете веднага — заповяда той. — Имаме още много работа.

И западняците се хвърлиха напред със смразяващ рев.

За да отмъсти за Селин, Стилиан беше готов да изтрие целия град от лицето на земята. Преди да навлязат в Раздраната пустош, спряха само да си поемат дъх и Закрилниците да превържат малкото си рани. С изгрева те чуха простите заповеди от Господаря на хълма — набег към града с цялата бързина, на която са способни конете. Трябваше да убиват всичко, което се движи, и да опожарят всичко останало.

Яздеше в средата — устойчивостта на Закрилниците срещу магия щеше да го пази. Тялото му кипеше от готовност да оформя маната. В утрото видя избледнелите огньове върху пирамидата и скупчени палатки на западняци три мили по-нататък и малко вдясно. Първо щеше да си разчисти сметките с тях.

Десет Закрилници се отделиха в две безупречни редици и се устремиха надясно. Пред бивака дръпнаха юздите, слязоха от конете и разпориха палатките. После тръгнаха, мълчаливи и смъртоносни. Спряха в пепелта на отдавна угасналия огън и зачакаха. Пред тях се тълпяха трийсетина западняци и неспокойно опипваха дръжките на мечовете и брадвите си.