Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Дарик и Хирад слязоха от конете и се прегърнаха засмени.

— Ето го и завършека — каза генералът. — Щом ви видях разбрах, че ще победим. Слава на боговете, че сте живи.

— Ти какво очакваше? Аз си знаех, че ще дойдете. Радвам се, че си толкова обнадежден, но трябва да разкъсаме отбраната на западняците.

— Какъв е твоят избор, генерале? — попита Незнайния. — Стилиан и Закрилниците са в югоизточните покрайнини на града и се сражават, както виждаш. До половин час ще пробият към площада и пирамидата.

— Откъде знаеш? — сви вежди Дарик.

— В това можеш да разчиташ на него — натърти Хирад.

— Щом казвате… Ще разкъсам отбраната, за да минете вие. Няма да се затрудним много. Щом навлезете заедно с нас, ще отвлека вниманието на западняците, а вие продължавайте направо към пирамидата. Внимавайте, там сега сигурно е пълно с поклонници. Аз също ще поведа отряда си към площада, когато мога, но е по-добре първо да разчистя западняците около него. Съгласни ли сте?

— Само кажи къде искаш да яздим ние.

— В края на колоната. Щом се разгърнем, останете в средата. Видите ли пролука, не се бавете.

Кавалерията пое в тръс към Парве. Дарик вдишваше ободрен хладния въздух. Тъкмо към такава битка се стремеше. Даде знак да пришпорят конете. На четвърт миля от врага започнаха да се разгръщат в три редици по сто конници. Маговете вдигнаха щитове и се опитаха да ги препокрият, където беше възможно.

— Атака! — изрева генералът.

Кавалерията препусна в галоп към западняците. В яростния сблъсък първата вражеска редица бе пометена от копитата, копията и мечовете. Но от ръцете на стоящите отзад шамани се проточиха линиите на черния огън и раздраха хора и коне там, където щитовете не ги отблъснаха. Дарик си каза, че слугите на Върховните вещери трябва да бъдат посечени колкото може по-скоро.

А Гарваните дебнеха къде ще зейне пролука сред западняците. Хирад стискаше дръжката на меча си — щеше му се да е в мелето, да размаха оръжието. Незнайния посочи надясно.

— Там ще е, подгответе се.

На двайсетина крачки встрани западняците се огъваха под натиска и шаманите побягнаха в търсене на безопасност.

— Щитът е вдигнат — извика Илкар.

— Гарвани, след мен! — отекна гласът на Хирад.

След краткия сигнал на рог от Ястребови зъбери полетяха облаци стрели и Горещ дъжд. Стоманените остриета и огънят поразяваха западняците преди да се опомнят. Колоната спря и се разпиля, племенните воини се втурнаха към канарите, за да се покатерят при нападателите. Шаманите вдигнаха щитове и се приготвиха за кошмарните си магии.

Рогът отекна втори път. Конниците на Блекторн и Гресе изскочиха откъм северния край на скалите и се врязаха дълбоко в предните вражески редици.

Откъм зъберите се сипеше огън върху западняците, приклещени в дълбокото ждрело, широко не повече от тридесет крачки. Стрелците с лък се бяха помъчили да улучат веднага колкото може повече шамани.

Отпред битката беше жестока. Западняците се престроиха бързо и нападнаха на свой ред. Раненият в крака Блекторн обърна коня наляво и продължи да сече. Изпреварен от по-млади бойци, Гресе можеше само да гледа сражението засега.

Бели мълнии се разклониха към канарите от двете страни, черни линии се простряха напред от пръстите на шаманите. До Гресе очите на мъж се пръснаха, щом тъмната нишка докосна челото му. Навсякъде около него падаха хора и коне, но западняците също не издържаха на натиска. Гресе смуши коня си в хълбоците и кресна на своите конници да го последват към шаманите.

Рухнаха скали и повлякоха в пропастта стрелци и магове. Шаманите не спряха заклинанията си навреме — сами навлякоха беда на войската си, засипвайки я с огромни камъни.

Отрядът около Блекторн удвои усилията си, вече пробиваха отбраната. На Гресе му оставаше малко да се добере до групичка шамани, увлечени да подготвят ново заклинание и забравили за опасността. Старият барон пришпори коня, повали последния войник, но шаманите отвориха очи и от ръцете им запращя черният огън.

Гарваните се носеха лудешки към площада. Зад тях конниците на Дарик прегазваха последните западняци, но даваха твърде много жертви.

Хирад и Незнайния препускаха отпред, Троун беше последен. Профучаваха по опустелите улици, устремени към огньовете над пирамидата. Нахлуха на площада от север и завариха гъмжило от поклонници.

Без да мислят за сраженията наоколо, хората с червени мантии напяваха и се поклащаха. Наброяваха поне петстотин, наредени прилежно на стотина крачки от входа на тунела.