Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Дензър, тук са! — изсъска варваринът.

— Имам нужда от няколко минути, за да подготвя заклинанието.

— Тогава заемай се по-скоро.

Дензър се отдръпна десетина крачки, сложи катализаторите пред себе си на гладкия мрамор, наведе глава и започна да оформя маната за най-могъщото заклинание, сътворявано някога.

Шаманите разбиха препятствието, създадено от самите тях, и войската на Тесая нахълта в Подкаменния проход, като заобикаляше или газеше премазаните трупове на враговете.

Командирите, оставени от Дарик, може и да се бяха оттеглили с оцелелите към по-яките укрепления във вътрешността на прохода — арбалетни кули, катапулти, покрити с шипове стени и укрития за стрелци. И те нямаше да издържат на шаманската магия, но бранителите щяха да бъдат далеч по-многобройни.

Хората от изтока завладяха прохода само за три дни, но сега западняшката орда се носеше по дължината му, за да погълне градовете и народа отвъд изхода. Виещите от възторг воини си мечтаеха да окървавят отново мечовете си. Шаманите ги подкрепяха във всеки миг, значи никой нямаше да им се опълчва за дълго.

— Щитът е вдигнат — изрече Илкар, а Незнайния почукваше по пода с върха на меча и се взираше в поклонниците с развети червени наметала.

Не всички имаха оръжие и когато доближиха тунела, запристъпяха колебливо.

— Трябва да ги наплашим веднага — каза той, — иначе просто ще ни стъпчат. Ериан, искам и въздушен щит, може да повикат стрелци.

— Ей сега.

— Джандир, дръпни се зад нас.

— Няма да го бъде.

— Джандир…

— Не си губи времето в приказки.

Първите поклонници се хвърлиха в тунела. Незнайния пристъпи напред, острието му се завъртя в дъга и разсече гърдите на онзи, който го нападна. Трупът отлетя назад и събори още някого.

Троун замахна нагоре да отбие първия удар и левият му юмрук се стрелна със смайваща бързина. Смаза устните на поклонника, блъсна го с чело в носа и му разпори корема с меча.

Но на Джандир му беше тежко. Колкото и да беше сръчен със сабята, трябваше да бъде предпазлив заради изтощеното си тяло. Само се бранеше, но потта вече избиваше по челото му.

Късите мечове на Уил се въртяха светкавично, оставяха тежки рани по телата пред него, отбиваха и посрещаха ловко всяко нападение.

— Въздушният щит е готов — обади се Ериан.

Мечът на Незнайния сцепи още една глава, отвън някой изкрещя властно и поклонниците се отдръпнаха. На тяхно място дотичаха стражи, слънчевите лъчи искряха по извитите им мечове преди да влязат в тунела.

— Хайде, Гарвани — извика Незнайния, — ще им видим сметката и на тези!

Взрив разклати пода под краката им, за миг блесна синкава светлина. Поклонниците се смръзнаха от изненада, после хукнаха наляво. Стилиан бе дошъл на площада.

Дарик разсече на две черепа на още един шаман и магията му секна, когато безжизненото тяло пльосна на земята. Защитната позиция на западняците беше пробита на седем места.

— Сгъстете строя! — изрева генералът. — Притиснете ги надясно. Трябва да стигнем до площада.

След като останаха малцина шамани, неговите магове можеха да отделят мана и за нападателна магия. Остър дъжд се изсипа върху враговете отдясно, те не издържаха и се разбягаха — някои към Раздраната пустош, други обратно към Парве.

— Конница, след мен!

Стотниците подхванаха вика на Дарик, кавалерията размята последните врагове и препусна към пирамидата. На площада проехтя взрив.

Вторият Земен чук на Стилиан разрови площада и предизвика желаната от него паника. Закрилниците се разгърнаха в една редица и закрачиха към пирамидата, мечовете и брадвите поваляха наред непохватните поклонници.

Но Господарят на хълма още не се бе изтощил докрай. Стовари Огнено кълбо сред гъмжилото от червени мантии и пламъците блъвнаха навсякъде.

Още поклонници притичваха от запад и от север, но видяха изтреблението и кривнаха към пирамидата. Стилиан се начумери, но тутакси се засмя — първите конници изскочиха на площада. Скоро щяха да превземат Парве.

Пазителите усетиха началото на заклинанието, надигнаха се за миг и извадиха кинжалите си.

— Неверник! — изсъска един, когато едрото тяло на Хирад запълни рамката на вратата.

Варваринът подигравателно ги подканяше да нападнат, а Дензър стисна клепачи и се потопи в друг свят.

Не беше като при упражненията — катализаторите добавяха ново измерение към формата. Преди тя бе плоска и сивкава, а сега кървавочервените й извивки разлюляваха потоците мана наоколо. Дензър се бореше да я овладее, да й придаде необходимите очертания.