Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Чак след няколко удара на сърцето си варваринът осмисли какво чу, но не смееше да повярва.

— Ти ме пускаш да си отида?

— Защо не?

— Бягай, Хирад, бягай веднага!

Главата на Дракона се издигна светкавично, очите му светнаха като жарава и затърсиха кой говори. Дензър обаче оставаше невидим. Хирад се поколеба.

— Бягай! — кресна вляво от него магът.

Варваринът се озърна към Ша-Каан, погледите им се срещнаха за мимолетен миг. Виждаше само необуздана ярост.

— О, не…

Драконът се вторачи в десния си заден крак. Хирад хукна.

— НЕ! — Сега гласът на чудовището беше гръмовен и отекваше от стените. — Върни онова, което взе от мен!

— Тук съм! — извика Дензър.

Хирад изви очи надясно — магът се мярна на трийсетина крачки от портата. Драконът също се обърна натам и блъвна огън, който обгори стената, пламъците се извисиха до тавана и погълнаха дърво и гоблени. Но Дензър бе изчезнал отново. Непоносима жега облъхна Хирад. Той се спъна, изохка, останал без дъх, а грохотът на огнения изблик го разтърси целия. Стори му се, че цялата зала е погълната от пожар. През дима и падащи подпалени парцали от гоблени видя Незнайния, който му бе отворил портата широко. Една сянка излетя през портата и тогава варваринът чу дракона да се надига. Незнайния пребледня.

— Тичай де, Хирад, тичай!

Драконът направи крачка напред, после още една и Хирад усещаше как подът се разтърсва под краката му.

— Донеси ми откраднатото! — затътна чудовището. Хирад се добра до портата.

— Затваряме! — кресна Незнайния и двамата със Сирендор натиснаха крилата. — По-бързо, по-бързо!

Хвърлиха се към вратата на предната зала. Илкар и Дензър я прекосяваха в лудешки бяг, Сирендор не изоставаше от тях. Ша-Каан пак блъвна огън, масивната двойна порта се разхвърча на парченца овъглено дърво и обжарен метал. От удара Хирад падна и се търкулна към стената с незапаленото огнище. Задушаваше се. Замря разтърсен, вторачен в пламъците наоколо, после погледът му се спря на Ша-Каан, който вдишваше отново, проврял глава през разбитата порта.

Варваринът стисна клепачи в очакване на края, но нечия ръка се протегна, сграбчи го за яката, издърпа го да стане и го тласна към железния навес над огнището. В същия миг две огнени копия пронизаха с рев входа и достигнаха отсрещната стена, където стопиха металната плоча с герба на Драконаните.

— Да вървим, Хирад! — Незнайния го бутна да последва другите, които бяха избягали.

— Върни амулета! — зарева Ша-Каан. — Хирад Хладнокръвния, върни амулета!

Варваринът пак се подвоуми, но Незнайния го натика в коридора преди пламъците да поразят за втори път залата, да издърпат въздуха от дробовете им и да опърлят косите им.

— По-бързо! — извика Сирендор. — Изходът се затваря и не можем да го задържим.

Двамата се втурнаха неистово по коридора и бяха вече в гардеробната, когато нова огнена вълна заля молитвената зала и проникна в коридора. Хирад усети как кожената броня по гърба му се сгърчва от топлината. Виждаше в късия тунел при входа Илкар, разперил ръце. Елфът се обливаше в пот от усилието да запази прохода отворен с някакво заклинание, но проходът се стесняваше по мъничко. Илкар въздъхна и затвори очи.

— Заклинанието му губи мощ! — отекна гласът на Дензър. — Побързайте!

Вратата се плъзгаше към отвора, спалнята на мага се скриваше от погледите им на всяка крачка. Воят на Ша-Каан кънтеше в ушите им. Двамата се провряха, помитайки Илкар на пода. Вратата се затвори с глух трясък и гласът на Дракона стихна.

Илкар, Хирад и Незнайния се надигнаха и изтупаха прахоляка от дрехите си. Варваринът кимна признателно на огромния си съратник, който пък вирна брадичка към запушения проход. Сега на стената нямаше никаква следа, че някога е съществувала врата.

— Бяхме в друго измерение. Знаех си, че пропорциите тук изобщо не съответстват.

— Не чак в друго измерение — поправи го Илкар. — По-точно е да се каже, че бяхме между измеренията. — Той приклекна до свлеклия се маг на замъка. — Брей, брей… Серан бил Драконан. — Опипа ръката му, но нямаше пулс. — Уви, мъртъв е.

— И няма да е единственият! — Хирад се хвърли към Дензър. — Да беше се изсулил, докато имаше шанс!

Мечът се появи в ръката му, но Дензър само сви рамене и продължи да гали котарака си.

— Хирад… — Кроткият глас на Незнайния го възпря със своята властност. — Битката свърши. Ако му отнемеш живота сега, ще бъде убийство.

— Неговите дребни лудории погубиха Рас. Можеше и аз да умра. Той…