Джеймс Баркли - Крадеца на зората

На Хирад му просветна пред очите. За пръв път след смъртта на Рас почувства, че отрядът е какъвто трябва да бъде.

— А каква беше тая история със Закрилниците накрая? — присети се изведнъж.

— Щяха ли да убият Стилиан, ако той бе убил теб? — попита и Илкар.

— Не. Той е техният Повереник, никога няма да му сторят зло. И какво от това? Нали Стилиан ми повярва…

Хирад прихна.

— Хитро! Я да донесем малко вода на Уил от езерото.

Атаката връхлетя цялата дължина на колоната от западняци, напредващи през затревените поля край гъста гора. Предшестваше я дъжд от стрели, Остър дъжд и Смъртна градушка, които изчерпваха силата на шаманите за магически и въздушни щитове.

Хиляда конници се забиха в оголения фланг на врага, копитата разхвърляха пръст и кръв, остриетата проблясваха под утринното слънце. Хората на Блекторн обърнаха конете след първия набег и се оттеглиха, за да се престроят. Роговете прозвучаха отново и отрядът на Гресе се втурна към другия фланг, за да стане бъркотията пълна.

Устремен към не толкова самодоволните западняци, Гресе отново се почувства млад. Сечеше наляво и надясно, сцепи лицето на един и разпори рамото на друг. Оглушителен шум кънтеше в ушите му.

Около него конниците му се врязваха във вражеските редици, виковете на опитващите да се бранят се смесваха с писъците на умиращите. Гресе пак смуши коня и се хвърли напред, изблъска противник с щита и отби мушкащо копие с предпазителя на меча. Западняците се огъваха под напора на конницата и Гресе предвкусваше победата.

Чу роговете, обърна коня и се измъкна от клането, газейки живи и мъртви наред. Огледа се припряно — малко коне бяха останали без ездачи и той кресна от възторг, докато препускаше към мястото за прегрупиране извън обсега на вражеските лъкове.

Върху западняците пак се изсипаха стрели и заклинания, но този път с по-малък успех — отскачаха от щитовете или избухваха в тъмен пламък при сблъсък с насрещна магия.

Третият сигнал на роговете призова към атака срещу шаманите, досега опазени от телохранителите си. Магове се носеха напред около Блекторн и се опитваха да прострат щитовете си над повече ездачи.

Но западняците се бяха събрали в плътни групи. Копиеносците налетяха първи и разбъркаха предните им редици. Веднага след тях нападнаха отрядите от мечоносци, Гресе виждаше как острието на Блекторн се стоварва и пръска кръв във всички посоки.

Бръмчене прониза въздуха и заглуши врявата, болезнено за ушите и зъбите. Конете раздуваха ноздри и подскачаха. Пръстите на всеки шаман блъвнаха черни линии, подобни на бичове, които удряха по хора и животни.

Носеха смърт в невъобразима мъка и ужас. Където заклинанието попаднеше на незащитена плът или пробиеше щит, падаха десетки жертви. Пред очите на Гресе черна линия разкъса ездач през корема и вътрешностите му се изсипаха, а крясъкът му секна, щом чернилката мина и през гърлото.

Линиите пробиваха, прогаряха и разяждаха, ходът на битката се обърна невероятно бързо. Блекторн завъртя меча над главата си, роговете дадоха сигнал за незабавно отстъпление. Гресе изкрещя на хората си, кавалерията се понесе в галоп надалеч от касапницата, в която се смеси кръвта на мъже от източна и западна Балея. Присмехулните викове на враговете отекваха след тях.

Мракът им отне славата.

След сухата топла нощ настъпи безоблачно утро, заличило спомена за проливния дъжд.

Дензър бе достигнал за малко с мисловна връзка старшия маг при Подкаменния проход. Сега знаеха, че Стилиан не е преувеличил опасността. Бароните не постигаха почти нищо, а понасяха големи загуби. Най-лошото беше, че трийсетина хиляди западняци щяха да се съберат пред западния вход само след ден.

— Казваш, че Върховните вещери не са си възвърнали цялата сила? — попита Хирад.

Дензър кимна.

— Когато излязат от гробницата, магията на шаманите ще бъде неудържима.

— Колко ни остава до Раздраната пустош?

— Повече от два дни езда до пределите й, после около час до пирамидата — пресметна Троун.

— Може и да закъснеем — промърмори Илкар.

— Дори ако нищо не ни забави по пътя — съгласи се Троун.

Хирад си представяше лудешкия устрем право към зейналата паст на ненадейна гибел — навсякъде можеха да се натъкнат на големи отряди от западняци.

— Колко ли време ще задържат прохода войските на Дарик?

— Кой знае? — вдигна рамене Незнайния. — Не сме виждали магията на шаманите. Само тесният вход ще им пречи да хвърлят много воини наведнъж срещу защитниците, а и така нашите магове ще могат да препокриват щитовете си.