Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Защо не ни помогнеш да спасим Балея, докато си отмъщаваш? Ако нападнеш Парве от юг или югоизток, може би ще ни улесниш да стигнем до пирамидата. И може би още ще имаш Школа, в която да се върнеш.

Лицето, на Стилиан остана безизразно.

— Предай на Дензър, че докато аз съм Господар на хълма, не желая да се мярка в Ксетеск. А Гарваните… Когато се завърнете, ще ви бъде платено съгласно уговорката. И се постарайте повече да не ме предизвиквате.

Стилиан се провря на коня си през скупчените Закрилници. Те постояха още миг в безмълвен досег с душата на Незнайния и тръгнаха след своя Повереник, отдалечаващ се от поляната пред Храма.

Гарваните чакаха, Дензър кръжеше отгоре и търсеше в маната признаци, че Стилиан се кани да нападне отново. Когато стъпи на земята и Сенчестите криле изчезнаха, другите си отдъхнаха.

— Премахнах щита — оповести Илкар.

Хирад отпусна длан върху рамото на Дензър, който промълви:

— Най-сетне мога да кажа, че разбирам.

— Дали Стилиан ще ни помогне? Незнайния сбърчи чело.

— Трудно е да познаем. Ако отдели време да поумува, може и да го направи.

Чак сега успяха да отидат при Джандир. Ериан вече беше коленичила до него. Кожената броня бе разсечена от острие на брадва, раната под нея изглеждаше дълбока. Ериан обаче спря кървенето веднага.

— Зле ли е пострадал? — попита Уил.

— Провървяло му е — брадвата не е засегнала ребрата, сърцето и белите му дробове са невредими, но никак не ми харесва какво е станало с рамото и кръста му…

— Може ли да язди? — попита Незнайния.

— Не и до сутринта, за да направя поне нещо за него. Дълго време няма да стреля с лък. Мускулите и сухожилията в рамото няма да оздравеят лесно.

— Нямаме никакво време — намеси се Илкар. — Нали чухте Стилиан? Западняците ще връхлетят Джулаца след три дни.

— Да се надяваме, че маговете ще ги отблъснат — поклати глава тя, — защото ако тръгнем веднага, Джандир ще умре. Моля ви само да почакате до зазоряване. Дайте ми четири-пет часа.

Хирад се загледа към входа на храма, запречен от статуите с изрисувани лица, и потръпна.

— Ако понасяте оная пасмина да ви зяпа, нищо не пречи да останем, докато видим слънцето в небето. Уил, запали печката, моля те. Дензър, искам да обсъдите с Троун как ще се доберем до Парве. Не бива да доближаваме пътищата, по които западняците вървят към Подкаменния проход. А аз ще си поприказвам с Илкар и Незнайния.

Дензър и Троун отидоха към гората, Уил също тръгна натам да събере дърва, Ериан се съсредоточи за целебно заклинание. Тримата оцелели основатели на отряда отидоха пред стъпалата на храма.

— Нещо не разбирам… — подхвана варваринът.

— Пак ли? — поклати глава Илкар.

— Този път не ми е много смешно — озъби му се Хирад. — Я ми обясни що за чудо е Студената камера и защо досега не съм чувал за нея.

— Ами Школите не искат да се разчува, сами разбирате защо. Как да ви обясня?… Виж, маната протича навсякъде и във всичко. Не я спират кожа, кости, стени, дърво, океанът, дори измеренията, както открихме. Никой не познава нито ритъма, нито структурата на потоците й, знаем само как да ги нарушаваме, за да образуваме форми за заклинанията. Възможно е обаче потокът да бъде отклонен. — Илкар посочи храма. — Маната протича там, където е най-лесно. Градежът на храма е изпипан до последната дреболия. Когато се затвори, маната просто го заобикаля. Това е…

— Превъзходно обмислен капан за невежи крадци — съгласи се Незнайния.

— И за нехайни магове — промърмори елфът. — На косъм ни се размина.

— Значи труповете вътре бяха на убити Закрилници?

— Да — потвърди Незнайния. — Така ми се стори още щом влязохме, но си казвах, че е немислимо. Там бяха загинали някои от Закрилниците, които Стилиан е довел.

— Нямаха маски — напомни варваринът.

— Щом заплахата е била отстранена, статуите явно са се върнали в нишите си и вратите отново са били отворени. А Закрилниците винаги прибират маските на онези, които паднат в бой. Стилиан е искал да си присвои Окото на смъртта и е бил достатъчно благоразумен да остане отвън. Ако бе взел камъка, щеше да ни разиграва както си поиска.

— И е останал да чака, за да свършим ние работата.

— Поне се е надявал — вдигна рамене Незнайния. Хирад се обърна. Уил седеше до печката и се вслушваше в разговора им. Ериан шепнеше нещо на Джандир и макар че той още лежеше по гръб, вече се опомняше. Дензър и Троун умуваха над картата. Троун сочеше настойчиво, а захапалият лулата си Дензър се усмихваше.