Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Макар че загубата на град Блекторн на юг влоши сериозно положението им, двамата барони щяха и занапред да нападат западняците, за да забавят настъплението им по единия фланг. Не му оставаше друго, освен да разчита, че на север Школите ще бранят успешно Тривернския залив. Там разполагаха с най-мощна магия и засега можеха да попречат на шаманите.

Дарик не се залъгваше — знаеше, че не би изтърпял да остане начело на войските пред Подкаменния проход и само да чака какво ще се случи в Раздраната пустош. Искаше своите петстотин конници, петдесет магове и волния устрем напред.

Искаше да се хвърли в най-разгорещеното сражение и нямаше да се откаже от желанието си.

Илкар се дръпна разтреперан обратно към Храма. Чуваше гласа на Стилиан като през памук.

— Наистина съжалявам… Елфът сви рамене и го погледна.

— Кога се е случило всичко това? Как е протекла битката при Тривернския залив?

Не проумяваше как е възможно всичко да потръгне толкова зле.

— Вчера. Научих чрез мисловна връзка тази вечер. Те са помели нашите войски. Надявахме се да ги задържим там дни наред, но магията им се оказала прекалено могъща. Разполагат с нещо, което не е виждано от три столетия — бял огън, с който събарят крепостни стени, и тъмната му противоположност, разяждаща плътта.

Гарваните го слушаха смълчани. Незнайния стоеше с отнесен поглед при Закрилниците. След като шаманите наложили надмощието си в магията, войниците и маговете при Тривернския залив били изклани. След не повече от три дни западняците щяха да се появят пред стените на Джулаца, а вече не беше сигурно, че Школите могат да им се опълчат. Блекторн и Гресе едва ли щяха да забавят много враговете, които напираха да превземат Подкаменния проход от изток. Дарик пък потеглил на запад и нищо повече не се знаело за него и намеренията му. Изведнъж осъзнаха, че трябва да изоставят обмисления си план за промъкване към Парве и направо да се втурнат натам. Времето им изтичаше.

— А какъв е вашият план? — попита Дензър, който още не можеше да се опомни, че вижда Господаря на хълма тук.

— Знаеш защо дойдох — натърти Стилиан. — Те ми отнеха Селин и сега аз ще им отнема живота. Ти ще дойдеш с мен и ще вземеш Крадеца на зората. Гарваните могат да се върнат при Подкаменния проход. Уменията им ще бъдат по-полезни в отбраната му.

Всичко се промени в миг. Хирад зае бойна стойка, макар че мечът му още беше в ножницата. Незнайния прекрачи към него, Троун също го доближи. Илкар и Ериан застанаха от двете страни на Дензър, който беше пред коня на Стилиан. Уил не се отделяше от падналия Джандир. Закрилниците се раздвижиха.

— Не знам дали ви разбирам… — промълви Дензър, макар че се смръзна от прозрението.

Стилиан го погледна недоверчиво.

— Дензър, равновесието трябва да бъде възстановено, а ние ще наложим господството си. Крадеца на зората ще принадлежи единствено на Ксетеск. Дай ми катализаторите, иначе ще си ги взема сам от труповете на твоите приятели.

По негов знак Закрилниците хванаха оръжията си, съскането на стоманата сякаш разсече нощния въздух.

— Не бива да допуснеш това! — изсъска Илкар.

— Той няма избор — подхвърли Стилиан. — Отдавна е знаел, че тъкмо до това ще се стигне накрая.

Дензър го зяпна и завъртя глава.

— Вие ли… — махна с ръка към храма.

— Да — начумери се Господарят на хълма. — А вие направихте каквото не беше по силите дори на моите Закрилници. Впечатляващо. Но с това участието на Гарваните приключи.

— Как ни изпреварихте? — промърмори Хирад.

— Не съм изоставал много. Вие решихте да загубите време за отдих, а аз — не. Жалко че не успях да ви изпреваря и в храма. Щяхме да си спестим излишни затруднения.

— Да — подхвърли Незнайния, — защото сега всичко е в нашите ръце, нали?

Илкар се дръпна зад другите, заклинанието му беше кратко.

— Вдигнах щит — рече им тихо.

Мечовете блеснаха в ръцете им и Стилиан се изсмя.

— Не си и помисляйте, че можете да застанете на пътя ми — каза надменно. — Дензър, избирай разумно, иначе ще ме принудиш да отнема и твоя живот.

— Не ми се вярва.

Дензър и Ериан също отстъпваха заднешком, докато не усетиха, че щитът на Илкар ги прикрива.

— И защо не?

Закрилниците бяха готови да нападнат, Незнайния настръхна.

— Защото само аз имам някакъв шанс да успея в извършването на заклинанието и да унищожа Върховните вещери, без да погубя всякакъв живот в Балея.

— Жалко, ако си толкова сляп да си въобразиш, че единствен ти в Ксетеск си проучвал Крадеца на зората. Предлагам ти величие. Двамата ще унищожим Върховните вещери, а след това ти ще си дясната ми ръка на Хълма, ще управляваш с мен цяла Балея. Имаме нужда от нови Магистри в две от кулите. Ела — протегна ръка Стилиан.