Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Илкар приклекна и докосна съсирена локвичка. Дори не лепнеше, толкова суха беше.

— Няма как да познаем. През деня е било горещо като във фурна, дори сега е задушно. Миришат, като че са мъртви от четири дни, но може да е минало по-малко от едно денонощие.

— Да не се помайваме. Въздухът вече става ли за дишане? Варваринът изкачи стъпалата и застана до елфа.

— Може да се каже.

— Добре. Влизаме, оглеждаме навсякъде в храма и се заемаме да махнем труповете около камъка. Засега никой да не пипа кутията.

Ериан сътвори светлинно кълбо, увиснало неподвижно над Окото на смъртта, Троун щракна с огнивото и започна да пали светилниците, разположени из залата на височина един човешки ръст. Уил и Джандир извличаха останките на падналите около пиедестала към стените. Незнайния пазеше до входа и се взираше в гората — погледът му търсеше нещо, което според ума му не беше там, но подозрението го гризеше неспирно. Илкар надзърна в закритата със завеса стая в дъното.

Хирад отиде при Дензър, който разглеждаше статуите, поставени в ниши на стените.

— Любопитно, а? — промълви тъмният маг.

Имаше осем статуи, стъпили на пода. Всяко изваяние беше в церемониална броня и ризница с яркозелено наметало. Изрисувани маски закриваха лицата, десните ръце стискаха дръжките на двуостри брадви, подпрени в сгъвките на левите ръце. Статуите бяха високи над осем стъпки.

— Май не са си на мястото тук — поклати глава варваринът.

— Напротив — поправи го Ериан. — В летописите е отбелязано, че неведнъж са водили битки. А тези маски били символ на енергията на живота и смъртта, от която Повелителите на мрака уж черпят магията си.

Дензър я стрелна с поглед.

— Да не си ги проучвала с някаква цел?

— Не, но винаги си струва да знаеш повечко за онези, с които делите един континент.

Илкар се върна при тях.

— Досети ли се какво е станало тук? — попита Хирад. Елфът завъртя глава.

— Там има още двама убити стражи на храма, иначе нищо не е взето. Не проумявам що за наемници трябва да са били загиналите около камъка. Уверен съм, че не са ги наели Повелителите на мрака.

— Значи мислиш, че не са бранили камъка от натрапници?

— Ами не са. Нали победителите не са взели Окото на смъртта…

— Не е ли все тая? — обади се Уил. — Хайде да го грабнем и да си ходим.

Той стоеше до кутията и Дензър изръмжа:

— Не го пипай! Уф… извинявай, Уил. Още не сме проверили за капани или защитни заклинания.

— Нали казахте, че те не могат да оформят маната?

— Не могат. Но ако имаш нужда от маг, нищо не пречи да му платиш за услугата.

Дензър подкани Ериан и Илкар с поглед, тримата настроиха зрението си в спектъра на маната и огледаха придирчиво пиедестала и кутията.

— Няма магически клопки — установи Ериан.

— А нещо, което Повелителите на мрака са ни приготвили със собствената си магия? — подсети ги Незнайния откъм вратата.

Дензър изпухтя.

— Те не владеят устойчиви заклинания.

— Сигурен ли си? — вторачи се в него Хирад.

— Над камъка няма нищо — натърти тъмният маг.

— Или ние не го откриваме — уточни Илкар.

— Щом казвате… Готови ли сме?

Незнайния отново впери поглед в поляната пред храма. Уил се наведе, почти опираше нос в стъклата и ръбовете, не си позволяваше дори да диша върху тях. Другите чакаха, а Троун се усмихна, като видя, че ръцете на Уил вече не треперят.

— Затворена е херметично, но доколкото виждам, няма капани. Това отгоре е капак… или искате направо да я счупя?

— Недей — възрази Дензър. — Колкото и да се забавиш, вдигни капака. Ако дори парченце стъкло одраска повърхността на камъка, може да повлияе на Крадеца на зората.

Уил извади инструментите си. Подбра метален клин с плосък край и го пъхна леко в запечатаната пролука между стената и капака на кутията.

В храма се разнесе шепот. Изневиделица силен повей затръшна вратата и залата заехтя. Незнайния се олюля от удара, но запази равновесие. Светилниците угаснаха, само сияещото кълбо на Ериан остана над пиедестала. По стените плъзнаха сенки и откроиха плашещо високите статуи. Извън светлия кръг мракът се сгъсти.

Шумът се засилваше, наоколо сякаш се мятаха безплътни гласове, неразбираеми, но зли. Гарваните се подредиха около пиедестала, извадили оръжията си. Врявата приличаше на бушуващ около тях вятър, макар че въздухът остана неподвижен и горещ, а вонята от труповете проникваше натрапчиво в ноздрите.

— Нещо да предложите? — подхвърли Хирад. Незнайния се напъна да отвори двукрилата врата, но тя бе заклещена. — Опитай и другите, също и капаците на прозорците. Троун, ти тръгни покрай стената отсреща Наложи се да вика, за да не се изгуби гласът му в гълчавата.