Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Колко са? — сети се Троун.

— Нямам никаква представа.

— Питам те за главния храм. Трийсетина, триста или…

— Не ми е известно.

— Страхотно… — процедиха в един глас Хирад и Незнайния.

— Храмът побира стотици, но не забравяйте, че е построен за поклонение. Само боговете знаят колко са там в момента и имат ли свои бойци. Да се надяваме, че след малко ще науча.

Но Дензър не откри нищо. До края на гората го придружи Троун, после тъмният маг се направи невидим и тръгна към украсения с колони вход. Оказа се затворен и той не рискува да бутне вратата. Обиколи храма и разгледа мозайките и релефите — чудесни пейзажи с планини и гори, морета и скали, равнини и пустини се редуваха с картини на пожари и урагани, а най-мрачната мозайка показваше преминаването в света на мъртвите.

Отвътре не се чуваше нито звук. Дори отворите за проветряване бяха закрити с капаци, всички врати — заключени. Дензър се върна при Троун от другата страна и двамата се запътиха към бивака.

— Има ли от какво да се изненадваме? — Очите на Уил святкаха под напълно посивялата му коса.

— Не, струва ми се — отвърна Дензър. — Това е храм, не бих очаквал мнозина от тях да живеят тук постоянно. Още е утро, но знам ли…

— Какво ви мъчи? — протегна се Хирад. — Като гледам, нищо не пречи да се шмугнем вътре още сега и да си спестим разправиите през нощта.

— И аз бих предложил същото — проточи Дензър. — Но все си мисля, и че ако това беше мой храм, щях да го защитя някак. Особено като знам какво става другаде в момента… Нещо ме притесни там.

— Шесто чувство, а?

Ериан плъзна пръсти през косата му, а той кимна.

— Да. Искам да внимаваме.

— Бездруго знаехме, че трябва да сме предпазливи тук — промълви Илкар.

— Е, влизаме ли още сега, или правим каквото бяхме намислили?

Отговори му Незнайния:

— Денем повече рискуваме да ни заварят в храма. Не виждам смисъл да прибързваме, тук нищо не ни заплашва. Хирад, какво предлагаш?

Варваринът се взря в бездната на очите му, питаше се дали някога ще ги види отново искрящи. Но каквато и празнота да чувстваше Незнайния, умът му си оставаше буден.

— Съгласен съм. Няма да припираме. Да си починем и да се уверим, че сме наясно какво ще правим нататък, защото после няма да ни остане много време. — Варваринът се подсмихна нерадостно. — Дарик може да е най-добрият ни генерал, но твърде много западняци ще му се струпат на главата.

Барон Блекторн стоеше половин миля над горящия град пред входа на мината, от чийто добив печелеше най-много. По свечеряване пожарищата догаряха, но около тях заблещукаха огньовете в лагера на западняците, откъдето се чуваше врявата на шумно празненство.

Двамата с Гресе водеха вече по-малко от две хиляди войници. Повечето имаха коне — или изведени от града, или взети от многото стопанства, които дължаха налози на барона. Западняците не се опитаха да ги преследват. Тяхната увереност, че победата няма да им се изплъзне, вдъхваше страх. И на Блекторн вече му беше трудно да се усъмни в това.

Дадоха много жертви в града и баронът реши да изпрати своите неподготвени за жестоки битки запасняци там, където щеше да има повече полза от тях. Тръгнаха да подсилят отбраната на основните средища — Корина, Гиернат или градовете на Школите, дори земите на барон Корин в далечния североизток.

Блекторн начесто удряше с юмрук по скалата, гневът му не гаснеше, а унижението го гнетеше. И все пак не можеха да му отнемат гордостта. Когато роговете разнесоха сигнала за отстъпление, видя как бранителите на града се вкопчиха още по-свирепо в западняците, за да ги забавят. Събраха се нагъсто по края на пазара, примамиха враговете да им се нахвърлят и се сражаваха до последния човек. Без тяхната саможертва нито баронът, нито отрядите му нямаше сега да оцелеят.

Вторачи се в осветения замък. Някой враг щеше да спи в леглото му тази нощ.

— Нищо повече не можеше да сториш — каза му Гресе. — Така поне ще продължим битката.

— Докога? — горчиво отвърна Блекторн. — Няма с какво да предпазим хората си от магията на шаманите. Не знаем колко са те, а без превъзходството си в нападателната магия, на което разчитахме, не можем да се справим с толкова многоброен враг. И ти чу сведенията — събрали са осемдесет и пет хиляди бойци. На изток едва ли имаме и половината от тази войска. Трябваше да задържим западняците три дни, за да дадем шанс на Гарваните да ни помогнат, а ги спряхме за десет минути… Ако и Подкаменният проход бъде превзет наново толкова бързо, каквото и да направят Гарваните, ще бъде твърде късно.