Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Гресе стисна рамото му. И в този мрачен час Блекторн преценяваше трезво шансовете. Не знаеше как да му вдъхне увереност, но въпреки това се опита.

— Дори западняците да се наливат с вино от избите на Търговския съюз в Корина, отнемем ли им магията на Върховните вещери, ще ги прогоним.

Блекторн завъртя глава.

— Гресе, ако те влязат в Корина, значи не е останал кой да ги прогони. Богове… ако пък изтърбушат и градовете на Школите, най-добре да отплаваме на юг и да забравим за родината си.

Гресе наведе глава. Блекторн отново беше прав. Мислеше си, че ако западняците са струпали на брега на Тривернския залив същите сили, с които прекосиха Гиернатския, ще стигнат под стените на Джулаца за не повече от четири дни.

Цял следобед и вечерта Троун и Незнайния наблюдаваха храма, но не видяха никого и безпокойството на Дензър се изостри. Преди да тръгнат, Гарваните се нахраниха. Настроението им не беше ведро.

— Ако се убедим, че провалът е неизбежен, нека се погрижим Крадеца на зората да изчезне, за да не го овладеят Върховните вещери — напомни Дензър. — Просто трябва да унищожим катализаторите или поне един от тях. Същото е задължително, ако ме убият и стане очевидно, че никой от нас няма да върне катализаторите в Ксетеск. Ако Върховните вещери се сдобият с Крадеца на зората, няма никаква надежда за никого. Дори за западняците.

Гарваните се споглеждаха над печката.

— Така да бъде — промърмори Джандир. — А ако си свършим работата и Върховните вещери изчезнат завинаги, какво ще стане?

— Това няма да разколебае западняците, ясно е, но ще им отнемем наглостта и вярата в лесната победа — каза Дензър. — Сега вече знаем, че са се готвили за нашествието поне от десет години. Те са единни, силни и непреклонни. Но още по-важно е, че знаят колко разединен е изтокът. Сигурни са в завладяването на цяла Балея и без помощта на Върховните вещери. Върнат ли си прохода, май ще се окаже, че са прави.

— Не прекаляваш ли малко? — позасмя се Хирад. — Вашите магове ще бранят прохода, докогато си поискат, щом имате онова водно заклинание.

Илкар цъкна с език, Дензър тръсна глава и се озърна към Ериан.

— Правичката да си кажа — намуси се варваринът, — никак не обичам да ми се фукате колко много знаете.

— Извинявай, Хирад, пропуснал съм да ти обясня — въздъхна Дензър. — Но ще бъде все същото, ако ние те попитаме защо не можеш да се биеш добре, ако ти вържем едната ръка зад гърба.

— Обясни ми сега.

— Ти сам видя маговете след заклинанието. Двама не оцеляха. Не си осведомен обаче нито какво ставаше преди това, нито какво ще последва. Те са се подготвяли и са събирали сили две седмици, и то в уединение, за да не ги разсейва присъствието на останалите. След заклинанието не са можели да направят каквато и да било магия около три дни, а за свързване на измеренията няма и да помислят най-малко още две седмици. И то ако допуснем, че взаимното положение на измеренията отново бъде благоприятно.

— Да, но западняците не знаят това… — смънка Хирад.

Не искаше да проличи колко е обезсърчен, че защитниците на прохода нямат това заклинание в арсенала си поне през ден.

— Сред шаманите ще се намери по-досетлив, за да налучка що за заклинание е било извършено — заяви Ериан.

— А досега е сътворено само още едно по-мощно заклинание — добави Илкар — и всички знаем кое е то. Всеки шаман, който струва повече от пукната пара, ще отгатне, че това е било пространствено заклинание. Ще знае и какви усилия са били необходими за извършването му.

Колкото и топла да беше нощта, Хирад усети студ по гърба си. С какви сили се сблъскваха, а и каква сила щяха да отприщят тепърва… Неизбежно бе да се почувства нищожен. Вземеха ли Окото на смъртта от храма, Дензър щеше да се превърне в най-могъщия човек в Балея.

— И друго ме тревожи… — Всички погледнаха Уил. — Според вас дали Върховните вещери знаят, че сме минали отвъд планините?

— Не — категорично отсече Незнайния. — Вероятно са научили с какъв разгром им е бил отнет проходът и ще насъскат слугите си да го превземат отново на всяка цена. Известени са, че някой се опитва да овладее Крадеца на зората, след като се появихме при къщата на Септерн, но не знаят къде сме. Засега.

— Не се обърквайте — рече им Дензър. — Върховните вещери още не са си възвърнали телесната форма и силата им е ограничена. Излязат ли от гробницата, ще стане много зле, но не можем да познаем кога ще се случи.

— Колко са те? — попита Уил.