Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Оттам можеха да тормозят западняците по целия път до прохода. Но Блекторн знаеше, че ако на шаманите не им се отнеме магията на Върховните вещери, с източна Балея е свършено.

Главният храм на Повелителите на мрака се издигаше сред тучна ливада, напоявана от ручеите, стичащи се по околните хълмове. На изток се простираше езеро до подножията на Гаранските възвишения. От две страни усамотената местност завършваше със заплашително надвиснали отвесни канари.

Храмът представляваше внушителен купол, обкръжен от четиридесет шпила, и диаметърът му достигаше двеста стъпки. Още един, остър като игла шпил стърчеше в средата на купола над стените от мрамор и гранит.

Гарваните бяха дошли тук предишната вечер подгизнали, но без никакви произшествия по пътя през гористи хълмове, долини със стръмни склонове и придошли от дъжда потоци.

Чак призори спря да вали и на всички им олекна в тишината след неспирното барабанене на капките. Изгревът беше величав в ясното небе и земята скоро започна да съхне, гъсти изпарения се издигаха над всяко листо, стрък трева и храст.

Троун бе поискал да спрат в гъсталак на три мили от храма. Не биха могли да се промъкнат незабелязано през деня, но Дензър се съгласи да огледа наоколо под прикриващо заклинание. Засега обаче говореха за самите Повелители на мрака.

— Те не вдигат шум около себе си — отбеляза Ериан.

— Защото имат предостатъчно причини да си мълчат — отсече Дензър.

— Но все пак владеят някаква сила, нали? — попита Джандир.

— И така може да се каже — сви рамене тъмният маг.

— Стига превземки! — сопна му се Троун. — Всички ще трябва да влезем там.

Дензър се наежи.

— Това, което ги свързва, е отчасти подобие на религия, отчасти подобие на магия. Молят се на земната сила на смъртта, както те си я представят, преструват се, че могат да я овладеят, и затова твърдят, че са сродни на четирите Школи. Всъщност са измамници, магията им е непълноценна, а наглостта им да се обявят за петата Школа е отвратителна. Други въпроси имате ли?

Той припряно извади лулата си от джоба на наметалото, напълни я с тютюн от претъпканата кесия, която му подариха магове от Листерн, и я запали с пламъче от палеца си.

Хирад го изгледа с укор.

— Дензър, пак ли пропусна да си спомниш, че склонността ти да мълчиш вече струва живота на най-добрия ми приятел? Я се погледни. Не, я и тримата магове да се погледнете хубавичко. Чак пяна ви избива по устите от напъните да покажете колко презрени са тези Повелители на мрака. — Дензър, Илкар и Ериан явно се почувстваха неловко. — Не знам дали е вярно, а и не ми пука, честно казано. Но аз и другите, дето не си вирим носовете, искаме да знаем на какво можем да се натъкнем вътре. Какви заклинания владеят, носят ли оръжие обикновено, колко са, ей такива неща. Ако не знаете, няма да ви упрекна. Но не ни оставяйте със затворени очи, защото вие сте си решили, че това не било важно. Схванахте ли? — Варваринът поклати глава. — Ама и вие, маговете, сте едни… само се пъчите.

Дензър поумува над думите му и се обърна към Илкар, който незнайно защо се опитваше да прикрие усмивката си.

— Извинявай, Хирад — промърмори тъмният маг накрая. — Прав си. Но те не са магове и това, с което си служат, не са истински заклинания.

— Все ми е едно как ги наричаш. Кажи ми какво умеят преди да съм се ядосал.

— Тепърва ли ще се ядосваш? — ухили се Илкар.

— Добре де! — плесна с ръце по краката си Дензър. — За тяхната магия имаме само откъслечни сведения. Знаем, че разчитат на нещо като молитви и винаги ги произнасят на групи — колкото повече се съберат, толкова по-силно е въздействието. Ако изобщо владеят някаква сила, тя зависи от стихии като вятъра, дъжда, огъня и така нататък, както и от смъртоносната им мощ. Най-опасното е, че не контролират добре магията си, затова е непредвидима и за самите тях, и за нас.

— Кое не може да се познае предварително? — уточни Джандир.

— Продължителност, мощ, посока, странични последствия — каквото се сетиш. Освен това вярват, че когато всеки от тях умре, смъртоносната му сила се вливала в храма и така общото им могъщество нараствало. Ето защо са толкова наперени.

— А можеш ли да кажеш, че наистина не владеят тази сила? — обади се Уил и Дензър кимна. — Убеден ли си?

— Почти сигурен — усмихна се с намек за смущение тъмният маг.

— Войнствени ли са? — попита Хирад.

— Не. Поне не са като западняците. Но незнайно защо западняците изобщо не ги закачат… ако не се заблуждаваме и за това. — Дензър огледа останалите от отряда. — Друго?