Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Мъжете в рошави кожи се събираха като море от омраза и могъщество, готово да залее стените на града. Блекторн клатеше глава — не му се вярваше, че толкова много са оцелели от изтреблението в залива. Но вече над сто знамена бяха забити на хълм, до който имаше около миля. Западняците изобщо не се опитаха да обсадят града, а се струпаха пред южната порта.

Блекторн тъкмо пресмяташе, че враговете няма как да са по-малко от седем хиляди, и от средата на предните редици невъзмутимо излязоха шестима шамани. Придружаваха ги само десет воини, чиито сурови очи оглеждаха градските стени, а мечовете в ръцете им бяха тежки и остри. Маговете по стените веднага започнаха да се подготвят за Леден вятър, Смъртна градушка и Щиторез. Шаманите обаче крачеха, без да трепнат, и когато до портата оставаха двеста крачки, Блекторн се заблуди, че искат да преговарят. А когато доближиха на сто и петдесет крачки, той даде заповед за атака.

Заклинанията се стоварваха с трясък и пукот по невидимия щит над шаманите, но ги отблъскваше по-голяма мощ, проявила се в бели проблясъци. И гъсто изсипалите се стрели срещнаха непреодолим щит. Шаманите спряха едва на петдесет крачки от стените и на свой ред подготвиха заклинанието си.

— Само с щурмови отряд можеш да стигнеш до тях — обади се Гресе, но Блекторн го бе изпреварил и ординарецът до него размаха сигналния флаг.

Портата се отвори със скрибуцане.

Двама шамани поддържаха двата вида щит, четирима започнаха да напяват словата. През открехнатата порта изскачаха войници и се втурваха лудешки към шаманите и малкото бойци с мечове край тях. Закъсняха.

Застанали рамо до рамо, шаманите изпънаха ръце нагоре с отворени длани. Бял пламък запращя между пръстите им и нишките му се усукаха над техните глави в четири виещи се лъча, които сякаш търсеха опора във въздуха подобно на стрелкащи се змийски езици. Накрая и те се събраха в колона от трептящо бяло сияние, което се простря разклонено към стените. В първия миг само се посипаха прах и лишеи, после светлината проникна в зидовете като искрящи вени. Шаманите прекъснаха заклинанието и се похлупиха по очи, без да ги е грижа за охраната им. Широка поне двеста стъпки част от стената се разхвърча навън, огромни парчета раздраха въздуха с немислима скорост. Щурмовата група на барона нямаше никаква надежда за спасение толкова близо до взрива.

И неговите планове рухнаха заедно със стената, от която изпопадаха стрелци и магове. От двете страни на внезапно зейналата пролука защитниците на града се опомниха и отново опънаха лъковете. За секунди надупчиха лишените от щит шамани, но злото вече бе сторено. Седем хиляди западняци тичаха с гръмовен рев към пробива, който хората на Блекторн не можеха да бранят.

— Богове… — смотолеви баронът и се обърна пребледнял към Гресе. — Ще има схватки по улиците. Аз…

Небето се освети — Огнени кълба се понесоха към скупчените нагъсто западняци, избухваха при първо докосване и ги обгръщаха в пламъци. Писъците на лишените от магическа защита жертви заглушаваха дори бойните викове на останалите.

И белите светкавици блеснаха отново, кулите на южната порта рухнаха. Насред редиците на нашествениците се сипеше Остър дъжд, във фланга им се заби Леден вятър, още петима шамани бяха унищожени от колони Адски огън. Нищо не можеше да попречи на западняците.

От замъка тичаха войници и наемници към позициите, определени като резервни.

— Оседлайте всеки кон в замъка — заповяда Блекторн на един адютант. — Когато ни изтласкат от града, ще продължим да ги ръфаме в подножията и по горските пътеки. Не бива да им позволим да сторят същото и при Подкаменния проход.

Западняците нахлуха през пробивите, прегазвайки всички по пътя си. По все още здравите остатъци от стените магове и стрелци ги засипваха с огън, лед и стомана, но шаманите се бяха подредили при воините си и твърде често заклинанията и стрелите отскачаха. А на мястото на всеки убит западняк нахлуваха нови десет. Превземаха улица след улица и посичаха защитниците на града, които ги пресрещаха на всеки ъгъл.

Градът гореше.

— Този път ни победиха! — опита се Гресе да надвика воплите на западняците, бученето на пожарите и грохота от магията на шаманите.

Другият барон кимна, стиснал зъби. Само десетина минути бяха минали, откакто шаманите събориха стените. Той заповяда незабавно отстъпление. С флагове и рогове оповестиха на своите, че са загубили града и замъка, защитниците се изтегляха към планините.