Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Вашите магии няма да ни възпрат. Зад мен се събират войски, които ще ви изхвърлят от Балея, и Повелителите на пустошта ще си възвърнат величието. Нашата магия пък ще ви направи безпомощни. Върнете се да изкопаете гробовете си.

— Махнете се или умрете — кратко заповяда Дарик.

— Не можете да ни сторите нищо.

Генералът се усмихна зло и се обърна към своите магове.

— Нямам време за празни приказки. — Вдигна три пръста и предложи: — Адски огън?

Те кимнаха и се подготвиха за заклинание. Дарик пак се вгледа в западняците.

— Помолете се за последен път на боговете си, които и да са те.

Обърна коня си и се върна при конницата. След минута укреплението и защитниците му бяха пометени от пламъците. Половин час по-късно магът, излязъл на оглед под прикриващо заклинание, се върна да съобщи, че пътят на запад е свободен. Кавалерията излезе от прохода.

— Разпердушинихме ги — промълви Дарик, докато сподели питие на прощаване с Гарваните до западния вход.

— Жалко че се разкарахте чак дотук — ухили се Хирад. — Ние сами можехме да превземем укреплението.

Дарик се разсмя.

— Не се съмнявам.

— Какво ще правите сега? — попита Троун.

— Ще браним прохода, докато не се укрепим от тази страна. Най-добрият начин да спрем западняците е да не ги допуснем отново в Подкаменния проход.

— Няма да ви е лесно — обади се Джандир.

— Няма — кимна генералът. — Но скоро тук ще дойдат пет хиляди пехотинци, а ако тази нощ успеем да си починем, утре маговете ще ни помогнат да задържим позицията. Но вие… Пада ви се най-трудната задача.

— Така си е — каза Хирад, — още един добър боец нямаше да ни е излишен. Няма ли пак да помислиш за поканата ми да дойдеш при Гарваните?

— Засега ще си остана кавалерист.

Варваринът вдигна глава. Облаците от тази страна на планините се бяха разнесли, но на запад тъмнееха.

— Илкар, твоите очи откриха ли нещо пред нас?

— Нищо, освен хълмове, дървета и хубави плодородни земи. Много ще ми бъде приятно, ако и занапред не се мяркат западняци.

— Време е да тръгваме, за да намерим закътано място, където ще прекараме нощта — настоя Незнайния. — Вредно е за здравето да се помайваме тук. Троун, уверен ли си, че знаеш откъде да минем?

Троун кимна и яхна коня си.

— Разгледах подробно картите. Хирад стисна ръката на Дарик.

— Опитайте се да удържите прохода. Може да имаме потеря по петите си, когато опитаме да се върнем оттук.

— Гледай да останеш жив. Искам пак да се пробвам в бой с дървени мечове срещу теб.

— Четири на две за мен ли бяха?

— Четири на три. Късмет!

Гарваните потеглиха и скоро се изгубиха от поглед.

Укрепеният глад Блекторн бе построен в плитка долина недалеч от планинското подножие. Онези, които го бяха изградили, знаеха какво тактическо значение има, тъй като контролираше пътищата на север към Подкаменния проход и на югоизток към Гиернат. Блекторн беше убеден, че западняците ще се стремят да превземат града, за да нападнат силите на Дарик и донякъде да улеснят похода си срещу голямото пристанище.

Отрядът, пресрещнал нашествениците на брега, се върна в замъка към средата на облачното ветровито утро. Останаха само скрити съгледвачи, които да следят придвижването на западняците навътре в сушата.

Отбраната на замъка изглеждаше сравнително лесна задача. Онези жители на града, които не можеха да участват в сраженията, вече бяха преполовили пътя към по-добре защитения Гиернат. Някои тръгнаха направо към Корина Блекторн бе решил да изгради двуслойна защита.

Стените на самия град бяха яки, но нямаше да устоят на неспирните атаки на многохилядна войска. Там той разположи три четвърти от стрелците си с лък и петдесет познавачи на нападателната магия. Имаше и достатъчно магове, които да ги пазят от вражески обстрел. Защитниците трябваше да отстъпят към замъка веднага след първия пробив в отбраната. Блекторн се надяваше, че дотогава под стените ще се е натрупала камара от трупове на западняци.

Замъкът беше сърцевината на плановете му. Отвесните стени около централната твърдина се издигаха седемдесет стъпки над града. На шест места имаше и издадени навън кули за наблюдение и по-удобен обстрел.

Северната порта бе цялата обкована с желязо, кулите от двете й страни почти не позволяваха врагът да доближи с таран, за да си пробие път в крепостта. А пред портата чакаше конница, която да отблъсне обратно към южната страна всеки вражески отряд. По стените се бяха наредили стрелци, мечоносци и магове. В твърдината — кръгла кула с наредени в квадрат бойници на върха още петдесет стъпки над стените, бяха бароните и охраната им, лечителите, готвачите и мнозина от наемниците, които бе довел Гресе.