Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Успоредно на земята светна червена линия, увиснала десетина крачки над входа. След един удар на сърцето се появиха още три и във въздуха възникна съвършен квадрат със страни по петдесет стъпки. Линиите съскаха и пращяха, но не помръдваха. Зад квадрата маговете се наклониха още повече назад, изпънали ръце и стиснали празното пространство. Изглеждаше неизбежно да паднат по гръб, но се държаха за оформената мана.

— Свържете и отворете! — заповяда старшият маг. Въздухът забръмча, линиите на квадрата се оцветиха в цялата пъстрота на видимия спектър. Двама магове отлетяха встрани и застинаха в калта, над дрехите, кожата и косите им се виеха струйки дим. Ушите на околните звъннаха от кратката тишина. След това страшният грохот на вода заглуши всичко останало.

Рукна поток от морска вода с обхвата на квадрата. Изригна бясно от пространството между измеренията и се блъсна в твърда повърхност далеч навътре в прохода. Бушуваше неспирно и несъмнено помиташе всичко по пътя си.

Маговете се бореха да закрепят квадрата, който се гънеше над земята. Водата изтръгваше от корен бурените, прораснали около входа, остъргваше и пръстта до гола скала, навсякъде потичаха нови разпенени ручеи. А ехото носеше от прохода бучене, равняващо се на тътена от небето. Чуваше се грохот на откъртени камъни, пукане на греди, нацепени като съчки. И съвсем слабо, може би само във въображението на свидетелите, писъци на пометени хора. През тази мощ можеха само да немеят.

Илкар изруга под носа си.

— Черпят вода направо от океан. От проклет океан в друг свят…

И да бе извикал, никой нямаше да го чуе.

Маговете сякаш удържаха стихията цяла вечност, макар че се изтощаваха пред очите на останалите. Успяха да свържат измеренията за повече от две минути. Накрая магическият водопад изчезна с внезапността на появата си.

Стряскащата тишина беше нарушена от възклицания. Но изцедените докрай магове нямаха сили дори да се поздравят един друг. Просто се свлякоха на земята.

Другите се развикаха възторжено вместо тях, но Дарик ги прекъсна гръмогласно:

— Отдръпнете се!

Конниците хванаха юздите по-здраво, а други магове от Ксетеск и Джулаца изтичаха да изнесат изтощените, за да разчистят пътя на кавалерията.

Дарик вдигна меча си нагоре и Гарваните също яхнаха конете си.

— Щитове и светлина! — заповяда генералът.

Маговете на конницата извършиха заклинанията си бързо и безпогрешно, над колоната се появиха две дузини светлинни кълба.

— Напред!

Дарик рязко махна с ръка и смуши коня си в хълбоците. Изпод копитата се разхвърча пръст, отсечените заповеди на стотниците се смесваха с шума от подкови и хамути.

От пукнатините над входа още се стичаше вода, когато кавалерията на Школите нахлу в Подкаменния проход.

Гресе и Блекторн решиха да гледат началото на втората война със западняците от хълмче само на триста крачки от брега, където нашествениците щяха да стъпят на сушата.

Щом се развидели, бароните видяха, че западняците са навлезли в залива с надеждата мракът да ги скрие. Блекторн очакваше точно това и авангардът му на брега бе готов три часа преди изгрев.

Той плъзна поглед по съдовете, на които се бяха натоварили западняците — от малки гребни лодки с по десетина души до търговски кораби, които можеха да натоварят стотици. Странна гледка, още по-тревожна заради пълното мълчание.

Чуваха само шумът на вятъра в платната и плискането на вода по веслата.

През нощта в залива вилня буря и Блекторн се досети, че е забавила нашествениците. Явно се бяха надявали дневната светлина да не ги свари далеч от брега.

На сушата ги чакаха четиридесет магове. Тридесет от тях щяха да пречат на десанта, другите десет щяха да пазят тях и стотната от мечоносци, на които бе възложено да отблъснат първите слезли на сушата врагове.

А в пясъка бяха скрити невидими защитни заклинания, всяко способно да погуби с взрив поне десетина от враговете. Маговете щяха да ги задействат при отстъплението.

Блекторн каза на хората си, че е доволен.

— Ще им дадем добър урок.

Корабите и лодките доближаваха, по носовете им се бяха накачулили западняци, които безмълвно се взираха в брега. Гресе не бе очаквал това мълчание.

— Това са поне четиристотин съда…

— Няма да са толкова още дълго — напомни Блекторн.

Вражеският флот настъпваше към източна Балея в необичаен покой, но скоро съвсем различна буря от снощната щеше да забушува в Гиернатския залив.