Джеймс Баркли - Крадеца на зората

У Стилиан уважението надделя над силния гняв, но той старателно отбягваше погледите на другите старши магове.

— Не съм свикнал с такова пренебрежение към моя ранг — изрече той сдържано.

— Не съм се подигравал на ранга ти — отвърна варваринът. — Само обясних на всички ви кой е най-прекият път към победата.

— Време е да продължим нататък — обади се Херист. — Убеден съм, че всички вярваме в способността на Гарваните сами да се изберат най-доброто решение. Но според мен е Най-благоразумно ние, представителите на Школите, да съхраняваме двата катализатора, докато не бъде взет и третият.

— Знаех си — подхвърли Хирад.

— На какво се усмихваш?

— На това, че ме вземате за идиот.

— Хирад — намеси се веднага Илкар, — дано не си направил каквото подозирам…

Дензър обаче плесна варварина по гърба и се разсмя, колкото и да беше намусен досега.

— Чудесно, Хирад, браво на теб.

Стилиан се вторачи в Дензър, Барас — в Илкар.

— Обяснете ми — настоя Вулдарок, чиито бузи пак се зачервиха. — Мразя да ми се присмиват.

— Уверявам ви, че се смея само на дарбата му да ни удивлява непрекъснато. Хирад, кажи ни къде са катализаторите.

Варваринът вдигна рамене.

— На място по пътя оттук до стопанството, където бяхме отседнали. Не ми се ще да го описвам подробно. И преди да се развикате, искам да знаете, че ми дойде до гуша от хора, които все напират да ми дърпат конците. Просто се погрижих Гарваните да имат с какво да се пазарят, та никой да не ни преметне отново.

— Но нали знаеш, че ви нападна изменник от Ксетеск! — Вулдарок удари с юмрук по облегалката на креслото си. — И сега никой не охранява най-скъпоценните предмети в Балея…

— Но и никой няма да ги открие — натърти Хирад. — Все ми е едно кой ще реши да ни убие. Важното е, че се доверявам само на трима магове в целия свят — ето ги, седят сред Гарваните. Сега трябва да минем през прохода, без да протакаме повече. Ако сведенията ви са точни, западняците ще бъдат при нашите граници след най-много четири дни. Нямам желание да се блъскам в тях, докато се провирам под върховете на Чернотрън.

Дензър се подсмихваше, Незнайния го гледаше, Илкар зяпаше Хирад с увиснало чене, а старшите магове бяха онемели от ярост. Но не и Херист. Той пръв се надигна от креслото.

— Поздравявам те, Хирад. Ти надхитри всички ни. Засега… Жалко че не ни се доверяваш, защото всички искаме да опазим Балея. Надявам се и в идните дни да си толкова находчив. Започва жестока игра за нашите земи и Крадеца на зората е единствената карта в ръцете ни. Престъпно ще е да я изгубим.

— Абе ти съвсем ли изкуфя?! — избухна Илкар, когато само Гарваните останаха в павилиона.

— Получихме каквото искахме. Защо се сърдиш?

— Защо ли?… — заекна елфът. — Ти ще проумееш ли някога колко могъщ е Стилиан? Или другите представители на Школите? Кому беше нужно да им натриеш носовете? Не стига това, ами си зарязал катализаторите в някоя ливада. Да не мислиш, че ще цъфнат и ще вържат там?

Хирад се хилеше.

— Отпусни си душата, Илкар. Сега ще ти кажа… А ония дали подслушват?

— Друго не бих очаквал от тях — промърмори елфът. Хирад го погледна многозначително. Илкар въздъхна, промълви няколко думи и разпери ръце, сякаш обгръщаше всички в нещо невидимо. Звуците извън павилиона заглъхнаха.

— Хайде да чуем къде си зарязал катализаторите?

— Ей толкова далеч са от нас — показа варваринът с палец и показалец.

— Май не схващам — примигна елфът.

Хирад издърпа верижка изпод ризата си. На нея висяха значката и пръстенът.

— Щели да цъфнат и да вържат… Ти за какъв ме вземаш?

След пристигането на Дарик градчето до прохода стана неузнаваемо. Възстановиха отводнителните канавки и по главната улица имаше само един-два пръста кал, а вятърът я изсушаваше бързо. Около сградите бяха гъсто наредени палатки и заграждения за кавалеристите и конете им, а и за петте хиляди пехотинци — авангарда, пратен да брани източния вход от набези на западняците.

Войската строеше укрепления на повече от един изстрел с лък от входа. Нищо не нарушаваше тишината в прохода. Нито един от маговете, влезли там под прикриващи заклинания, не се завърна. Западняците като че чакаха нещо повече от подкрепления. Дарик се безпокоеше, а това означаваше, че надушва нещо, свързано с магия.

Два дни след тръгването от Тривернското езеро Гарваните се появиха при прохода. Съпровождаха ги тридесет магове от Ксетеск. Вечерта преди опита за превземане на прохода Дарик чу подробности за новата нападателна магия на Тъмната школа. По-късно използва шанса да се поупражнява с Хирад в бой с мечове, за да пропъди от въображението си виденията. Веднага се бе настроил дружелюбно към варварина и дори малко му завиждаше за ролята, която имаше, и за непреклонния инат.