Джеймс Баркли - Крадеца на зората

На следващата сутрин новите отряди на западняците щяха да бъдат на един ден път от прохода и Дарик се ядосваше, че не биваше да чакат, докато всички врагове се напъхат в капана. Причината беше не само в необходимостта Гарваните по-скоро да минат отвъд планините. Трябвало и измеренията да са подходящо съчетани. Надяваше се някой да прояви любезност и да му обясни най-после какво означава това.

В Гиернатския залив духаше южен вятър. Следобед небето беше чисто, но после се струпаха тъмни облаци. Далеч навътре в океана вече валеше, водата и небето се сливаха в сива мътилка. През нощта дъждът щеше да стигне и до сушата.

Бароните Блекторн и Гресе стояха на полегатия източен бряг на залива, покрит с пясък, а не с чакъл. Вдясно от тях планините Чернотрън започваха със стръмни канари, за да се проточат на шестстотин мили чак до северния бряг на Балея при Тривернския залив. А зад тях, на някакви си два часа път, бяха укрепеният град Блекторн и неговият замък.

Средището на най-могъщия барон в Балея преграждаше пътя на север към Подкаменния проход, а донякъде и на югоизток към Гиернат. Повечето от седемте хиляди жители се занимаваха с миньорство и селско стопанство и бяха сериозно допълнение към постоянната войска на барона.

С доведените от Гресе четиристотин войници и наемници защитниците на южна Балея наброяваха хиляда редовни войници и две хиляди запасняци и нито един от тях не беше в повече. Според пратените от Подкаменния проход сведения поне шест хиляди западняци щяха да прекосят залива. Предстоеше тежка кървава битка.

Около бароните стояха магове и адютанти. Маговете подпомагаха очите си със заклинанието Орлов взор и съобщаваха какво откриват в другия край на залива. Там пясъкът бе почернял от лодки и воини.

— Изглежда са доста над шест хиляди — каза Гресе. Един маг се обърна към него.

— Няма как да ги преброим. Заемат поне пет километра от брега, но това е заради многото лодки, които носят. Прииждат още отряди от югозапад.

Блекторн се прокашля. На четиридесет и няколко години високият мъж още беше с черна брада, вежди и коса. Смееше се рядко, не понасяше глупаци и по припряната му походка със забит в земята поглед личеше колко е угрижен. Също като Гресе носеше дебело наметало върху бричовете, ризата и кожената туника.

— Товарят ли снаряжението си?

— Да, господарю — потвърди неговият старши маг.

— Значи ще отплават скоро. Подозирам, че чакат само да се стъмни.

— Вероятно.

— Хм… — Баронът приглади брадата си. — Искам да потопите колкото може повече от тези лодки, без да се изтощите докрай. Горещ дъжд, Огнени кълба, Ударни вълни, Леден вятър — каквото предпочитате. Отдели половината си магове за това, ще ви пазят сто войници. Искам и магически капани в пясъка, нека първите лодки, стигнали брега, да пламнат, за да пречат на врага. Не позволявайте да ви връхлетят. Щом повече западняци се доберат до сушата, отстъпете към замъка. Те не могат да превозят коне, значи ще им се изплъзнете. Всичко ли разбра? — Магът кимна. — Аз и Гресе се връщаме в града. Там ще им се опълчим по-сериозно.

Блекторн, закрачи към коня си и слугата му подаде юздите. Гресе не изостана. Усмихваше се — на западняците нямаше да им е лесно да продължат към Подкаменния проход и Гиернат.

— Какво правят останалите от Търговския съюз? — промърмори Блекторн.

— Твърде заети са в свади кой да завземе моите владения, за да ни помогнат, или прекалено твърдоглави, за да повярват в опасността. А и всички са свикнали да не се доверяват на Школите.

— Което доскоро беше благоразумно. — Блекторн го погледна. — Какво реши за твоите поданици?

— В Таранспайк ли? Още са в замъка, но им наредих да не оказват съпротива, ако някой се опита да ги обсади. Не си струва. Синовете ми са там, ще ги изведат на безопасно място, разполагат с моя печат и могат да настанят хората ни в Корина за моя сметка, ако се наложи. Той няма да се занимава с тях, ако се предадат.

— Той? За Понтоа ли говориш?

— Да.

— Хм… Гресе, никога няма да забравя това.

— Правя го за Балея, не само за теб.

— Но единствен ти имаш доблестта да застанеш до мен. С огромно удоволствие ще постъпя по същия начин, когато дойде времето да си върнеш Таранспайк. Тъкмо заради отрепки като Понтоа настъпи такъв упадък в Търговския съюз и нямаме силата да се браним. Алчността му е изяла ума, но скоро ще трябва да си плати за това. Лично ще се заема с него. — Изражението му стана по-благодушно и изненада Гресе. — Стига да оцелеем, разбира се. Но сега за двама ни е време да си сгреем краката пред голямото огнище, да опитаме най-доброто вино от моите изби и да чакаме сигнала.