Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Хирад, успокой се. Първо си мислеше, че умира, но се събуди като Закрилник и сега отново е Незнайния. Дай му време! — Илкар разгада разочарованието в очите на варварина. — Разбрахме ли се? — Хирад едва помръдна брадичка. — Добре. А сега яж. За много неща имаме да приказваме, като си починеш.

Селин се събуди от викове навсякъде около нея. Тя лежеше и се ослушваше. Денят бе започнал само преди час и още нямаше пълни запаси от мана след мисловната връзка.

От приказките на западняците разбра скоро, че претърсват навсякъде в Парве. Тя се намръщи и свали маската, после отвори постепенно очите си, за да не ги заслепи светлината.

Малко не й достигна късмет, щом откриха трупа толкова скоро. Селин пропълзя към парапета, след като се увери по врявата, че точно под нея няма никой. По-назад и в посока към площада крясъците бяха чести и силни, чуваше се тряскане на врати. Търсеха упорито и старателно, което не беше присъщо за западняците, но с тях имаше достатъчно и от поклонниците на Върховните вещери.

Тя оформи мана за прикриващо заклинание, изрече заповедното слово, спусна се на улицата и тръгна към Раздраната пустош. Подмина бързо, но предпазливо последните сгради, никой не я бе подгонил. Заобиколи голяма купчина отломки и се закова на място. Пръстен от западняци, застанали рамо до рамо, обграждаше Парве. Тя се врътна и побягна обратно в града.

Едва навлезе в застроената наново част и видя другата редица — западняци и шамани по всяка улица, надничаха и душеха, не пропускаха мазета и покриви. Селин попадна в гъста мрежа, която се затягаше. Шаманите знаеха, че е наблизо, но невидима, вероятно долавяха, и следите й в маната.

Страхът най-сетне се промъкна в съзнанието й, пипалата на съмнението подронваха увереността. А Стилиан толкова се гордееше с нея снощи, описваше й как тя ще се завърне победоносно в Ксетеск и повече никога няма да се разделят. За миг си върна смелостта.

Западняците бяха препречили всеки път към спасението, освен един. Тя погледна небето. Само хиляда стъпки над земята облаците биха я скрили. Не й харесваше много тази идея, но беше най-добрата, щом нямаше друга.

Изкатери се по стената на плоска барака, а плътната редица настъпваше на стотина крачки след нея. От другата страна на улицата шестима западняци също се качиха върху покрив и тръгнаха по него, разперили ръце. Тя се почуди за миг дали не би могла да им се изплъзне при такова претърсване, но скоро при тях се качи и шаман. Трябваше да се махне веднага.

Притисна се към близкия комин, разсея прикриващото заклинание и се подготви за Сенчести криле. Почти незабавно някой изрева. Отвори очи. Видяха я откъм края на града и мнозина вече тичаха към сградата. Селин се съсредоточи и след секунди беше готова.

Крилете изникнаха на гърба й, трудно забележими на дневна светлина. Пристъпи напред и се издигна, после полетя бързо към Раздраната пустош. Под нея се разнесоха заповеди и мнозина започнаха да стрелят с лъкове, но стрелите не стигаха до нея. Селин се усмихна. Не искаше да напусне Парве по този начин, но какво толкова… Вече си представяше огнището в кулата на Стилиан.

Нещо я блъсна в гърба, изкара въздуха от дробовете й и я преметна надолу. Тя с мъка задържа крилете и пак се опита да набере височина, но този път сякаш имаше оловни тежести на краката си. Озърна се през рамо. Тънък бял лъч свързваше тялото й с ръката на шаман. А под нея се смееха и подскачаха западняци, обърнали лица нагоре.

Застави се да размаха крилете още по-неистово и като че надделя, но вторият удар по шията я запрати с хълбока напред във висока стена. Тя се стовари зашеметена на земята, а от Сенчестите криле нямаше и помен.

— Дяволите ги взели…

Чуваше доволните викове и трополенето на тълпата. Опря гръб в стената и се изправи, погледът й се избистри. И отляво, и отдясно към нея тичаха стотици западняци. Измъкна меча от ножницата на гърба си. Един от воините в рошави кожи се ухили и размаха брадвата си в отговор. Другите спряха и се отдръпнаха малко, за да не му пречат.

Той беше едър мъж с тежки кости, невчесана черна брада и близко разположени очи. Хвърли се към нея и замахна да я съсече странично. Селин само се гмурна под удара и му разпори корема. Той изпъшка и се присви на земята, притиснал раната с длани.

След миг стъписано мълчание всички изреваха и се скупчиха около нея. Тя успя да извади и кинжал от ботуша си, после я погълна мелето от кожи, стомана и юмруци.

Първият умря с пронизано от кинжала сърце, вторият се свлече с разсечен крак, но другите хванаха ръцете й и избиха меча. Долепиха я до стената и смъкнаха качулката.