Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Каквото и да очакваше, Дензър не можеше да се подготви за усещането, че игли надупчиха очите му, а огромна скала смаза мозъка му. Последният мъчителен шепот и угасналият живот на Следника разпиляха запасите му от мана и го потопиха в несвяст. Сенчестите криле изчезнаха.

Незнайния видя навреме как Дензър изви глава назад и задраска с нокти по лицето си, сякаш се опитваше да разкъса главата си. Крилете блеснаха за миг, после вече ги нямаше. Спусна се бързо и улови тъмния маг над земята.

Издигаше се мудно, хванал безволно провисналото тяло на Дензър. Дори в мрака виждаше колко побеляло и изопнато е лицето му. Прииска му се да го защити някак от тази мъка. Сви вежди — знаеше, че го е мразил, но много отдавна. И други спомени се процеждаха в мътилката на отскоро събудилия се ум, но той ги прогони. Сега трябваше да задържи своите Сенчести криле.

Бореше се и с гнева — към хората, поразили Дензър, към Ксетеск, превърнал самия него в Закрилник и отнел му дори правото да избере смъртта. Искаше не да мисли за възмездие, а по-скоро да се върне при Гарваните. Полетя към Тривернското езеро.

Селин оглеждаше последните стотици крачки до пирамидата и трезвата преценка на съгледвач отстъпваше пред студа, от който настръхваше кожата по гърба й. Не защото я потискаше твърде малката надежда да остане жива. Имаше нещо друго. В Парве се долавяше растяща мощ, страх и очакване.

Тя беше тук, за да научи отговора на последния въпрос — кога.

Притискаше се към средния комин на склада и само полека въртеше глава, за да проучи какво има наоколо.

През една пресечка от нея се проточваше източната от четирите главни улици към централния площад и към пирамидата. Продължаваше още около седемстотин крачки, широка и права, преди да завърши на площада. Според това, което Селин бе научила предварително, към вътрешността на пирамидата водеше тунел, запечатан и преграден със защитни заклинания. Но бе минало твърде много време, откакто някой от Ксетеск бе идвал в Парве, не се знаеше какви промени са настъпили. Трябваше да провери дали са отворили тунела.

Градът беше притихнал, по улиците рядко се мяркаха силуети и привидно нямаше да е трудно да се прокрадне близо до тунела. Усетът обаче я накара да бъде по-предпазлива.

Три часа по-късно бе възнаградена за присъщото си умение да отбягва опасностите. На площада около мястото, където според нея беше входът на тунела, започна раздвижване. Покрай огньовете, разпалени там, се мяркаха сенки, и макар че от такова разстояние трудно различаваше нещо, по целия площад като че настана оживена шетня.

Силуетите се събраха в четири групи и потеглиха от площада към Раздраната пустош. Всички бяха на коне и сред минаващите по източната улица Селин разпозна шамани.

Още една догадка бе потвърдена — Върховните вещери въздействаха пряко върху западняците чрез шаманите, които несъмнено бяха дарили със силни магически способности.

Изчака ги да се отдалечат, спусна се на земята там, където не се виждаше главната улица, и тръгна бързо, но внимателно през сенките. Разположените под прав ъгъл улици на Парве улесняваха дори човек, попаднал тук за пръв път, но не предлагаха много скривалища. Селин старателно запомняше всички хлътнали входове, по-тесни проходи и дълбоки сенки, за да ги използва при спешно бягство.

Встрани от главните улици градът беше странно пуст. Не крачеха патрули по новия калдъръм, никой не дебнеше за шпиони. Но не тишината я накара да спре. Парве сякаш тънеше в тежка дрямка. И чакаше да се пробуди.

Тя ускори крачка, прекоси по-широка улица и се шмугна в сянка на две пресечки от площада. Замря в един вход и се постара да забави дишането и пулса си. Някой я бе видял и проследил. Нито го чу, нито го видя, но отново се довери на усета си.

Мъжът се подаде бавно и предпазливо иззад ъгъла, стъпваше почти безшумно. Сърцето й се сви. Преследваше я шаман, който можеше да я открие с вътрешното си зрение. Тя вдиша през зъби и зареди оръжията на ръцете си, като намести кожените примки на средните си пръсти. Достатъчно беше да отметне китка назад, за да ги задейства.

Шаманът не я подмина, тежката миризма на кожените му дрехи я лъхна, студените му очи се вторачиха отблизо и той посегна да я сграбчи.

— Ти мислеше, че няма да надуша враг от Ксетеск? — изрече със силен акцент, явно не бе свикнал с източното наречие.

Селин не отговори. Отблъсна ръката му с десния си лакът, натика лявата си китка в лицето му и я изви. Стрелата се заби в очната му кухина. Той умря мигновено, свлече се като чувал.