Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Неизбежни ли?!

— Достатъчно! — изправи се пак Стилиан. — Много добре знаеш каква е връзката между наш маг и неговия Следник. Знаел е и онзи глупак. В друг случай може би е щял да успее в пленяването и на двамата, макар че недоумявам защо е искал да направи това. За негова зла участ е предизвикал изключително надарен човек. Наистина е било неизбежно Дензър да освободи Следника, значи и с вашия човек е било свършено. Не мога да го съжаля. Аз вече обясних защо откраднахме пръстена, а Вулдарок току-що ме убеди, че сме били прави да пазим тайната. Ако не сме единни, ще ни застигне бедствие. Искам да получа вашата подкрепа и да сте убедени, че Крадеца на зората е единственото средство да успеем.

— Съгласен съм с теб — каза Барас, — но се чувствам лично обиден, че си скрил такива сведения от мен.

— Разбирам… — Стилиан се почеса по ухото. — Нека го кажа така — да допуснем за миг, че бях говорил за Крадеца на зората още на предишната ни среща. И после ние, представителите на Школите, се бяхме явили пред Съвета на Дордовер, за да помолим да ни дадат пръстена на Артече. Е, Вулдарок, какъв щеше да бъде техният отговор?

— Сам знаеш какъв щеше да бъде — промърмори Вулдарок.

— Знам. Отначало щяха да откажат. — Стилиан разпери ръце. — След това под нашия натиск може би щяха да размислят, но и да настояват старши маг от техните да присъства при опита да използваме заклинанието, както и да се намесва в процеса на овладяването му. Колко време щеше да мине, докато се съгласят? Месец, два? Аз бях убеден, че не разполагаме с това време, и западняците потвърдиха правотата ми, като ускориха нашествието. Моля да ми простите, че ви заблудих, но вече имаме напредък и някаква надежда да победим. Знаете, че сред Гарваните в сегашния им състав има магове от три Школи. Ако Херист не възразява, нека смятаме, че всички сме представени в отряда. — Херист кимна сговорчиво. — Чудесно. Остава само да улесним проникването на Гарваните в западните земи.

— Как да го постигнем? — попита Херист.

— Като превземем Подкаменния проход. Вулдарок прихна.

— Стилиан, там има осем хиляди западняци. Що за чудо искаш да направим?

Стилиан се усмихна.

Щом предаде съобщението, Дензър се обърна към Илкар и Ериан.

— Направих всичко по силите си. Той ще ги поведе от стопанството към Тривернското езеро и ще се върне при мен.

— Дали ще стигнат невредими?

Илкар се тревожеше, че съратниците му ще пътуват без магическа защита.

— Ще стигнат, вие също, ако потеглите веднага. Един от Закрилниците на Ларион ще ви придружи до градските порти. Ако яздите цяла нощ, ще бъдете при езерото сутринта. Ще дойда колкото може по-скоро.

— А къде е Найър в момента?

Илкар не би се учудил, ако Магистърът надвисне над тях ненадейно и ги нападне.

— На път към стопанството — отвърна Дензър. — Не мога да повярвам, че ме предаде…

Ларион го повика от камерата за извършване на заклинания.

— Трябва да вляза. — Дензър целуна Ериан и не я пусна веднага. — Пази се.

— Ще запомня съвета — усмихна се тя и погали лицето му.

— Не се проваляй — помоли Илкар.

— Ако изобщо е възможно, ще пристигна преди вас и ще ви чакам там заедно с Незнайния.

Дензър протегна ръка, елфът се поколеба, но я стисна. После Дензър влезе в камерата и затвори вратата. Илкар и Ериан чуха чегъртането на тежки резета.

— Да вървим — подкани Илкар.

Двамата побързаха да се измъкнат от катакомбите, където се задушаваха от плътната мана на Ксетеск.

В укрепената камера дълбоко под Хълма Сол — или Незнайния — примигваше към запалените свещи, а Ларион и Дензър разговаряха пред каменната плоча, на която бе легнал, облечен в традиционната тъмна туника и бричове.

— Искам от теб насочен поток мана, за да държим под контрол Демоничната верига до завръщането на душата в тялото. — Ларион размърда пръсти. — Ще се съпротивляват, а когато душата се пренесе, ще опитат да се отскубнат. Разбрали?

— Да започваме — каза Дензър. — Безпокоя се за Гарваните. Ларион застана до главата на Сол, положи длани върху очите му и произнесе кратка молитва. Тялото на Закрилника се отпусна, главата му се люшна настрани. Той не дишаше.

— Имаме малко време. Дензър, подготви канала от мана, а когато се появи Демоничната верига, усетът ще ти подскаже какво да направиш.

Дензър вдиша с усилие и започна да оформя канала. Виждаше Сол обгърнат в тъмносиньо сияние — статичната мана, насочвана от Демоничната верига.

Формата беше проста, приличаше на тръба, която се отдалечаваше по спирала. По-трудно беше да задържи и двата й края отворени, за да поеме в себе си Демоничната верига.