Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Това злощастно произшествие… — Вулдарок изпръхтя и Стилиан го скастри с тежък поглед преди да продължи. — …в Дордовер преди няколко дни ни принуди да разкрием нещо, което искахме да остане в тайна още известно време.

— Не бяхте готови да ни се доверите ли? — попита Херист, без да се заяжда.

— Очаквах някои да реагират така, че да застрашат бъдещето на Балея.

— А сега очакваш от мен да се примиря, че оскверняването на нашата крипта е било оправдано?

Гласът на Вулдарок беше тих, но преливаше от отрова. Стилиан си разтърка челото и се взря в очите му.

— Налага се да отговоря с „да“, но ще ти обясня защо, ако ми позволиш. При всякакви други обстоятелства не бихме избрали това решение. И преди да одобрим проникването в криптата, обмислихме възможните последствия. Съжаляваме искрено, че трябваше да научите точно по този начин какво сме направили. Смятахме обаче, че ако ви уведомим, разногласията ни само ще се задълбочат.

Вулдарок кимна бавно, макар че стискаше зъби. Облегна се на креслото и страничната облегалка скри лицето му.

— Обмислили сте… И съжалявате… Един от моите магове умря.

Думата сякаш увисна в залата.

— Хъм… — Стилиан погледна бележките, подготвени от неговите помощници. — Вулдарок, защо не ни кажеш как е умрял?

— Опитал се е да спре оскверняването на криптата.

— Това ли е правил? Версията, която аз чух, не е съвсем същата. Дали не би ни обяснил как пленяването на един Следник, за да послужи като примамка в капана за неговия господар, е щяло да помогне в този благороден стремеж?

— Не съм палаво дете, което сте сварили да върши бели! — сопна се Вулдарок. — Да не забравяме, че нашият маг е бил убит от вашето изчадие, така наречения Следник.

— Не отричам, че точно това се е случило накрая. Мисля обаче, че дължим на Херист и Барас изчерпателно обяснение. Ще ми бъде неприятно те да оттеглят подкрепата си за общите ни усилия заради недоразумение.

— Какви недоразумения може да има около едно явно убийство? — презрително изрече Вулдарок.

Очите на Стилиан блеснаха и той понечи да се надигне, но седящият до него помощник го хвана за ръката.

— Опасявам се — започна Господарят на хълма сдържано, — че нашите колеги не знаят как Следникът е бил пленен извън територията на вашата Школа…

— Но е бил в града — изсумтя Вулдарок.

— Това престъпление ли е?

— Появата му е била част от…

— Това престъпление ли е? — повтори Стилиан по-настойчиво.

Вулдарок се намръщи още по-грозно.

— Не.

— Благодаря ти, че изяснихме този въпрос. Няма да съм спокоен, ако не кажа още, че Следникът е бил изпратен само като наблюдател, а Дензър е останал в гора извън Дордовер. Нямало е да влезе в града, но след отвличането е променил намерението си. Не искам от никого да оправдае извършената от нас кражба. Очаквам обаче от всички да разберат защо е била необходима и да признаят, че бяхме намислили да вземем пръстена тихо, мирно и без участието на магове от други Школи, освен Дордовер. Имало е насилие единствено заради прищявката на друг маг.

Мнозина от седящите в залата пишеха трескаво, представителите на Школите се навеждаха един към друг и си шепнеха.

— Оспорваш ли обясненията на Стилиан? — попита Барас накрая.

— Да, Следникът е бил хванат извън територията на Школата — потвърди Вулдарок. — Не забравяйте обаче, че по това време при нас вече са били влезли двама души, които не би трябвало да си го позволят.

— Уви, малко объркваш последователността на случките — с намек за пренебрежение възрази Стилиан. — Двамата Гарвани, за които говориш, са видели пленяването на Следника извън стените на Школата.

— Докато са се подготвяли да влязат в нея незаконно.

— Сега не обсъждаме техните действия. — Невъзмутимият глас на Херист разсея напрежението. — Говорим за човек от вашата Школа.

— Ние сме жертвите на това злодеяние! — удари с юмрук по масата Вулдарок.

— Да, от вас бе откраднат пръстенът — вдигна рамене Херист.

— Но най-силно ви възмущава смъртта на мага, който е отвлякъл Следник извън територията на Школата, — Той се приведе напред и светлината открои леката му усмивка. — Първото злодеяние през онази вечер е извършено от Дордовер.

— Какво се опитваш да кажеш?

Вулдарок си избърса челото и раменете му се отпуснаха.

— Той подчертава — намеси се Барас, — че е имало две отделни произшествия, които ти се опита да смесиш. Стилиан призна подбудите си за първото. Другото, колкото и да е печално, е предизвикано от ваш маг. Той е причината във вашата Школа да влязат Следник и маг от Ксетеск, иначе са щели да стоят настрана. А последствията са били неизбежни.