Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Тялото му също реагира с напрежение в слабините и Дензър не си позволи усмивка. Питаше се дали тя лесно разгадава изражението му. Каза си, че предстоящото ще му хареса, и отвори широко вратата.

Ериан влезе царствено и ведро.

— Тази нощ ще зачена — изрече тя с равен глас, без да го погледне.

Дензър все пак се засмя.

— Само това ли означава за теб?

— Сключихме сделка и е време да изпълниш своята част. Какво друго?

Но усмивката я издаде, че го дразни. Дензър затвори вратата и я доближи, погледът му се плъзгаше по очертанията на тялото й под тънкия плат на дрехата.

— Но може би ще намериш и удоволствие, докато спазвам нашата уговорка — промълви той и очите му блеснаха.

— Не затова се договорих с теб — рече тя припряно. — Но… по-късно ме споходиха и други мисли.

Дензър забеляза, че бузите й порозовяха. Доближи я още малко и тя не се отдръпна.

— Постъпих така, защото те уважавам като изкусен маг — каза Ериан.

— И силен — не пропусна да добави той. Най-сетне тя го погледна в очите.

— Ето защо предпочетох теб, а не Илкар.

— Но Илкар е… — …несъмнено по-красив — отново се засмя Ериан.

— Но той е елф! — натърти Дензър.

— Освен това принадлежи към Джулаца. Още две причини да предпочета твоето семе.

Усмивката смекчи лицето й и му придаде сияйна красота.

— Е, трябва да съм поласкан, че моята Школа те привлича повече — промърмори Дензър.

— По-скоро трябва да се радваш на късмета, че си от Ксетеск, иначе сега може би щях да стоя пред Илкар.

— Не ти липсва самочувствие…

Той докосна бузата й и тя притисна лице към дланта му.

— Така прикривам пустотата — прошепна Ериан и плъзна пръсти през косата му.

— Още ли те мъчи загубата?

— Сякаш някой върти нож в сърцето ми.

— Иска ми се тази нощ да те избавя от болката — промълви Дензър до ухото й. — Заедно можем да прогоним тази пустота от душата ти.

Тя хвана лицето му и се взря пронизващо в очите му. Не откри неискреност и очите й овлажняха.

— Какво има?

— Нищо…

Целуна го нежно и езикът му се плъзна по устните й. Дланите й обгърнаха главата му, неговите ръце се увиха около кръста й и телата им се притиснаха силно.

Целувката се разгорещи и те се задъхаха. Ръцете им шареха, нейните пръсти се впиха в раменете му, преди да напипат копчетата на ризата му.

Робата й бе прихваната със закопчалка на едното рамо, Дензър я дръпна, без да гледа. Ериан затаи дъх за миг, когато дрехата се свлече безшумно на пода. Не носеше нищо друго. Дензър усещаше как се разпалва възбудата му. Сложи Ериан на леглото и се наведе над нея, загледан в лицето и гърдите й, които се повдигаха учестено.

Покри с длан едната, зърното щръкна под пръстите му.

— Не си искала да губиш време, тъй ли?

— И сега не искам.

Тя вече разкопчаваше колана му и смъкваше панталона. През това време той изхлузи ризата си през главата.

Ериан хвана пениса му и го насочи към себе си, разтворила бедра. Когато проникна в нея, устните му вече докосваха гърдите й. С първото движение потъна в преплетените потоци мана.

Колони от синя светлина се пръскаха пред очите му, следите им се разпростираха като примигващо ветрило, преди да угаснат, погълнати от топлия оранжев облак, пулсиращ около Ериан.

Усещаше я влажна и гладка, но едва забелязваше, докато с всеки отмерен тласък маната се сипеше около него в притъмняващи ивици и се смесваше с цвета на магията от Дордовер. От тази красота дъхът му спря и той дори замря.

— Не спирай — прошепна Ериан.

И за нея това сливане на мана беше като чудо. Усещаше ръката му на гърдата си, устните му на шията си и движенията му вътре в нея, уверени и чувствени. Тя обаче се владееше, не си позволяваше да стигне до оргазъм, докато чакаше потоците от мана да се смесят неразличимо в плътна бледо-морава обвивка.

Всичко се съчета безупречно. Тласъците на Дензър станаха по-напрегнати, по бедрата и кръста й плъзнаха тръпките на изострена наслада. И тя притискаше таза си към тялото му в същия ритъм.

Над нея Дензър изохка и двамата достигнаха връхната точка в един и същи миг, озарен от беззвучно избухване на светлина. Обвивката се разпадна на дъгоцветни капки. Ериан извика от удоволствие и ликуване. Дензър застина, без да се отделя от нея.

Тя допря длан до корема си и насочи маната навътре, за да придаде жизненост на семето му и да вложи наченките на силата, която нейното дете щеше да притежава.

Той я погледна и Ериан му се усмихна, преди да го целуне.