Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Тоест? — намръщи се варваринът.

— Тоест някой несъмнено прави каквото може, за да провали и мен, и всички ни.

— Но… — Хирад онемя. — Ако се провалим…

— Не всички в Ксетеск вярват, че заплахата от Върховните вещери може да бъде премахната с извършването на това заклинание, обаче и те искат то да бъде овладяно. На Хълма се води борба за власт и който контролира Крадеца на зората, ще я придобие за себе си.

— Тъй ли било… — Хирад се мъчеше да подреди наученото в ума си. — А кой те изпрати всъщност?

— Найър — Магистърът, на когото съм подчинен. С него влизам в мисловна връзка и той ме предупреди, че в града може би ни дебнат опасности.

— Какво толкова? Няма ли да те защити?

— Вероятно. Но точно той ни изпрати Сол. Слушай, я да спрем и да обсъдим всичко преди да продължим нататък.

Хирад кимна. Свърнаха от пътя, отдалечиха се и спряха на поляна, където Уил запали печката.

— Ксетеск се различава много от Дордовер — подхвана Дензър, щом взе пълна чаша с кафе. — Не само че моето присъствие не ни осигурява пълна безопасност, а дори може да предизвика враждебност у някои. Заради Крадеца на зората и Върховните вещери се стигна до разцепление. Нуждаем се от сериозно предимство в пазарлъците и ето какво ви предлагам. Налага се аз да отида на Хълма със Сол, а за да е по-голям шансът да се отнесат честно с нас, трябва да дойдат и Илкар, и Ериан. Вие двамата как мислите?

— Не искам да бъда другаде, докато си там — усмихна се Ериан.

— И аз съм съгласен — смънка Илкар, но далеч не беше очарован да се потвърдят опасенията му.

— А за останалите имам добра новина — според мен не бива да доближавате Ксетеск.

— Лошата новина пък е, че според теб трябва да пазим катализаторите, докато стоим настрана — подхвърли Хирад и тъмният маг кимна. — Добре. Аз се чудех дали ще проявиш здрав разум в това.

— И аз — промърмори Илкар.

— Е, имаме още недоразумения за разчистване помежду си — намръщи се Дензър.

— Щом искаш да ги наричаш така…

— Знаеш ли, надявах се, че постигаме някакво разбирателство — въздъхна тъмният маг.

Елфът грижливо подбра думите си.

— Когато се налага да работим заедно, намираме решение. Дензър клатеше глава, стиснал устни.

— Обидно е, след като преживяхме толкова неща. Нищо ли не означават онези часове при Черните криле? Или общите усилия да съхраним живота на Хирад? Още какво да сторя, за да ти докажа, че се заблуждаваш спрямо мен?

— Изведи Незнайния от града жив. Истински жив. И тогава ще ти повярвам. Иначе не мога да забравя къде са те обучавали и какво е означавало това векове наред.

— Такива сте си в Джулаца! — Дензър скочи и неволно разля остатъците от кафето си. — Гледате напред, но си стоите и с двата крака в миналото. Ще ти кажа нещо — от седящите около тази печка тъкмо теб смятат за студенокръвен и непоклатим в предразсъдъците. Аз пък не крия, че те уважавам, макар да знам от коя Школа произхождаш. И мисля, че заслужавам същото отношение. Да попитаме ли останалите за мнението им? Искаш ли?

Илкар мълчеше безстрастно.

— Много увлекателен спор — намеси се Троун. — Но ми се ще да чуя от вас дали и до Тривернското езеро ще си приказват в същия дух. Ако е така, направо да се прободем със собствените си мечове, защото още ще се заяждате, когато Върховните вещери дойдат преспокойно да пометат вашите Школи.

Дензър и Илкар го зяпнаха, сякаш се бе изплюл в паниците с вечерята им.

— Да, споровете доста ще приличат на този, уверявам те — обади се Ериан, преди някой от двамата да отвори уста. — Така доникъде няма да стигнем, а има още нещо, което всички бихме искали да знаем — каква ще е ползата от новата среща при езерото?

— Не е ли очевидно? — сви вежди Дензър.

— Напротив — сопна му се тя. — Ако в Ксетеск сте разединени, както чух от теб, значи още повече ще объркате останалите и раздорите между Школите ще се задълбочат.

— Не, няма да ги объркаме — завъртя глава той, — защото Господарят на хълма лично ще направи изявление на срещата. А представителите на всички Школи са единодушни, че заплахата съществува и Крадеца на зората е единственият начин да я премахнем.

— Надявам се да си прав.

— И аз. Не бива да губим това единство, иначе ще си останем толкова слаби, че западняците направо ще ни изтикат в източните морета.

— Много те бива да ни разведряваш — вметна Хирад.

— Да се върнем на причината да се отбием от пътя — настоя Джандир. — Опасно ли е за нас, които оставаме извън Ксетеск?