Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Не си много справедлив…

— Справедлив ли?! Затънахме в неприятности от твоите грешки, твоята припряност и вирнатия ти нос. Казах ти да оставиш подробностите на Гарваните, но ти все трябваше да правиш всичко по своему. Казах ти, че оцеляваме, защото сме сплотени, а ти се преструваше на глух. И сега… — варваринът едва не опря нос в носа на Дензър — …това оскърбление. — Посочи през рамо към Незнайния. — Разправяш ни, че нямало как да го измъкнеш от ада, но искаш да продължим нататък с теб?

— Нищо не мога да направя — сви рамене Дензър. Хирад не издържа, сграбчи го за яката и за малко не го вдигна над земята.

— Ей сега ще чуеш от мен какво можеш да направиш. С мисловна връзка ще кажеш на твоите господари, че докато не освободят моя приятел, край на всичко. Няма Крадец на зората, няма победа. Е, ще им го втълпиш ли?

— Пусни ме.

— Ще им го втълпиш ли, питам? — излая думите Хирад и слюнката му опръска лицето на тъмния маг.

— Каквото и да им кажа, ще е без значение. Няма да го освободят.

Хирад се озърна към Сол и покрусата угаси гнева му за секунда.

— Опитай се. Моля те. — Изведнъж заговори кротко и се взря отчаяно в очите на Дензър преди да се дръпне. — Той ми е приятел. Трябва да направиш нещо.

Дензър искаше да му обясни, че онзи там не е неговият приятел, а бойна машина на Ксетеск. Същество с присъща устойчивост срещу магия. Силата му нарастваше от връзката с всички Закрилници, чиито души бяха затворени в катакомбите на Ксетеск. Създание, чиято единствена цел беше да брани своя господар. Той не знаеше що е страх, а сръчността и уменията му в боя се засилваха, когато е сред други Закрилници. Той не беше Незнайния воин.

Но вместо да говори, Дензър кимна. Как да постъпи иначе? И без това сам искаше да научи защо Найър му е изпратил точно този Закрилник от стотиците в Школата. И защо Стилиан е одобрил решението му. Имаше нещо гнило, пък и време беше Найър да разбере силата на задружността, върху която се крепеше отрядът на Гарваните.

— Ще установя мисловна връзка сутринта, щом се възстановя — обеща той.

— Сериозно говоря — промълви варваринът. — Не мога да мисля за задачата, докато той е Закрилник. Знам, че Балея е в опасност, но не мога да предам всичко, заради което живях досега.

Гледката наистина беше изумителна, но и страшна.

Бяха минали десетина години от предишното пътуване на Селин до Парве — и поклонение, и запознаване с тези земи, и посвещаване в трудния занаят на мага съгледвач. По онова време градът беше безлюден и опустошен. По разпръснатите руини се натрупваше прахоляк с векове. Но тогава тя лесно прекоси Раздраната пустош.

Маговете и Закрилниците от Ксетеск се бяха постарали три столетия по-рано. В Парве не бе останала неразрушена сграда. Всичко, свързано някак с вярата или магията, бе заровено. Дори пътищата бяха разнебитени, малките къщи — изравнени със земята. Ксетеск бе дал воля на желанието си да остави поука за всеки, който се изправи срещу Школите, че няма да устои срещу тяхната магия.

На седем мили околовръст земята никога нямаше да дава плод. Събраната на едно място мана, а и гняв, ако се вярваше на преданията, бяха отровили въздуха и почвата, за да заличат всяка зеленина и да прогонят животните из по-далечните хълмове и гори. Така бе възникнала Раздраната пустош като вечно свидетелство за могъществото на нападателната магия.

С доближаването си този път Селин откри, че само свръхчовек би могъл да мине прикрит с магия през откритата равнина и да се добере до Парве. Докато здрачът се сгъстяваше, стотици факли и огньове пламнаха в града на Върховните вещери. А наоколо гъмжеше от препълнени с хора биваци.

Тя оглеждаше целта, скрита между последните дървета по източния край. На някакви си двеста крачки от нея имаше стражеви пост на западняците до главния път от запад на изток през редките гори. Петнайсетина мъже стояха или седяха около огъня и гледаха неспирния поток от техни сънародници, отправили се към Подкаменния проход.

Не беше сложно да направи избора си — или да опита мисловна връзка оттук и по неволя да остане извън града през нощта, докато се възстанови, или да си опита късмета по тъмно, когато имаше повече шансове да се промъкне в Парве.

Трябваше вече да съобщи новите сведения, но рискът да я заловят в равнината беше по-голям, отколкото на покрива на някоя пристройка в града. Не се колеба дълго. Усмихваше се, без да отделя поглед от главната цел. Щом се спусна нощта, тя провери отново маскировката си, измъкна се от горичката и навлезе в средището на злото.