Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Осем с мечове, двама заклинатели. — Илкар вече подготвяше магическия щит, обърна се към Дензър и Ериан. — Някой от вас владее ли Въздушна преграда?

— Сега не ме бива за заклинания — поклати глава тъмният маг и извади меча си.

— Аз я владея — отвърна Ериан.

— Добре. Разпростри я над главите ни, аз ще отблъсна атаките с магия. Дензър, прибери меча и отведи конете по-назад. Прати Троун насам, ако се мерне наблизо.

Елфът се взря настойчиво в очите на Дензър, който след миг прибра оръжието, подсвирна на коня си и изтича да отведе останалите.

Оставаха трийсетина крачки. Хирад усети двойното раздрусване, когато малкият отряд бе защитен и срещу магия, и срещу стрели. Джандир пусна своята стрела и повали един войник. Не посегна към колчана, защото враговете доближаваха тичешком. Двамата магове отсреща се спуснаха на земята и опитаха заклинание, но то само припламна в оранжево, отблъснато от щита на Илкар.

Хирад напълни дробовете си с въздух и изрева, за да се настърви. Войниците отсреща се разделиха, щяха да нападнат от две страни. Варваринът се озърна към Сол. Маскираният мъж гледаше право напред, напълно съсредоточен. Досущ като… И тогава Хирад чу звуците. Вторачи се в земята пред краката на Закрилника. Върхът на меча му почукваше ритмично. Хирад за малко не изтърва своето оръжие, но го улови навреме.

— Незнаен! — изкрещя той.

Сол изви глава към него и в очите му за миг се мярна потвърждението.

— Бий се — отрони с глас, тегнещ от печал.

— Но…

— Бий се — повтори Сол.

Изневиделица Троун се вряза във вражеската редица отляво и битката започна.

Нищо не би могло да възпре Хирад. В този миг никой не би успял да му се опълчи. Дори беше готов да съжали окаяните войници от Дордовер, обречени на гибел. Душата му ликуваше, в ума му цареше бъркотия, но усетът му на боец оставаше незасегнат.

Когато челюстите на вълка прегризаха гърлото на първия враг, другите загубиха ума и дума. Хирад сцепи черепа на стоящия пред него, а грамадният Закрилник съсече двама, без дори да пристъпи напред. Варваринът усети, че отляво Джандир се бие умело, и се хвърли към следващия. Разпори му корема, отби удара на втори войник и го принуди да се завърти. С още един удар му сряза сухожилията на краката. Двамата оцелели хукнаха към гората, маговете не изоставаха от тях.

— Премахнах щита — промълви Илкар, загледан изцъклено в Сол. — Да се махаме оттук.

— Ти майтапиш ли се бе? — отвърна с грейнало лице Хирад. Изтри меча си в дрехите на един от убитите и го натика в ножницата. — Това е той! Не знам как и защо, а и не ми пука, но е той!

— Моля те, Хирад — настоя Илкар. — Сега не е времето за това.

— Как тъй?

Усмивката на варварина посърна.

— Просто ми повярвай. Нека първо се отдалечим, после ще говорим.

Елфът тръгна към Дензър. Виждаше лицето му и позна веднага, че тъмният маг също не е подозирал кой е зад маската.

— Стой де! — Хирад дърпаше ръкава му. — Толкова ли е лошо, че сега е Закрилник?

Илкар се извъртя към него.

— И още как! — Вдигна ръка, за да предотврати следващия въпрос. — Дензър не е знаел нищо, нито са го питали, когато са избирали кого да пратят. Да тръгваме, моля те.

Троун притича край Хирад, който възкликна:

— А за него какво ще кажеш? Как да се държим и с него?

— Няма да ти навреди — обади се Джандир. — И ти не го закачай.

— Не може ей тъй да… — запъна се варваринът. И Сол го подмина. — Незнаен, моля те! — Не дочака отговор. — Ей, някой ще ми каже ли какво става тук?!

— По-късно — натърти Илкар.

— Сега!

— Не можем да се размотаваме тук. От Дордовер ще пратят още хора. Трябва да се скрием някъде. — Илкар размаха пръст пред лицето на Дензър. — Ти може и да нямаш никаква вина, но разбираш ли в каква каша ни забъркаха твоите Магистри от Ксетеск? Направо не ми се вярва, че дори те са способни на подобна глупост!

— И на мен.

Варваринът забеляза как Дензър се вторачи в Сол, после плъзна длан по лицето си и повтори:

— И на мен…

Хирад изтърпя половин час. Препускаха надалеч от Дордовер към планините Чернотрън. Накрая той не се сдържа, отклони отряда от пътеката, навлязоха между ниски хълмове и спряха в подножието на стръмна канара.

Гледаше смълчан как Сол помогна на Уил, който се бе освестил, да слезе от коня. Ниският крадец седна, без да обръща внимание на околните. Джандир отиде при него и се опита да го заговори, но Уил не реагираше. Сол се отдалечи на няколко крачки, също седна и започна да гали котарака по главата. Ериан застана до Дензър. Троун се шмугна някъде в мрака.