Джеймс Баркли - Крадеца на зората

Отляво маната се размести и потъмня. Ларион бе започнал заклинанието.

Почти незабавно сиянието около Сол се люшна към формата, сътворена от Ларион. Трепкаше и искреше, превръщаше се в нещо, което Дензър не различи в първите мигове. Преливаше се в конус, чийто връх се опря в гърдите на Сол, другият потъна в пода под каменната плоча. По дължината на конуса се проточиха енергийни линии и внезапно се показа Демоничната верига. Лица, крайници, тела, усти, пръсти, коса. Съскаха отделни гласове, но цялото си оставаше преплетено.

Всички бяха еднакви и ужасно разгневени.

По средата на веригата един се вторачи в Дензър и нададе вой на ненавист. Магът го гледаше, без да трепне.

Виждаше твар с телце колкото новородено, но с дълги и жилави ръце, разкривени крачка и лице, въплътило в себе си злото. От устата без устни се точеха синкави лиги, огромните очи със зеници като цепки бълваха злоба, а високо над гънещата се кожа по главата острите краища на ушите се допираха.

— Време е — с отслабнал от умора глас изрече Ларион.

— Обгърни — заповяда Дензър.

Неговият канал от мана се стрелна към Демоничната верига и заглуши яростното врещене, когато се уви около нея по цялата й дължина.

— Великолепно! — похвали го Ларион.

Дензър усети как той отпусна контрола си над Демоничната верига. Тварите заблъскаха по стисналата ги мана с крака, ръце и воля.

— Не могат да се изтръгнат. Не се разсейвай. Не им стигат силите. Сега идва най-трудното. Премахни канала само ако ти кажа.

Лариан си пое дъх и подготви пътя за душата на Незнайния.

Следникът тупна върху рамото на Хирад, който стисна устни от досада.

— Как са ни намерили?

— Някой ни е предал. Някой от могъщите — заговори демонът с гняв и изненада. — Трябва да тръгнете към Тривернското езеро. Евансън ще ви води.

— Няма да бягам — заинати се варваринът. Следникът изобщо не се смути.

— Ще им отвлека вниманието, докато избягате надалеч.

— Защо не останем и не ги избием? Демонът се вгледа безизразно в него.

— Не разбираш. Те са прекалено силни. Дори за мен. Ще ме убият.

Хирад се стресна, после се намръщи.

— Желая ти късмет, Гарване. Грижи се за моя господар — заръча Следникът и излетя през отворения прозорец в тъмното небе.

Незнайния се разтресе и душата му профуча по Демоничната верига към тялото му. Ларион се усмихна, но беше напълно неподготвен за последвалата беда. Завърналата се душа рязко прекъсна връзката на Демоничната верига с Незнайния.

С тържествуващи вопли демоните се метнаха в широка дъга към двамата магове. Ларион отлетя и се блъсна тежко в стената, по която се свлече със стон.

По-млад и пъргав, Дензър се наведе и усети как потокът от мана разсече въздуха над главата му, докато демоните придобиваха телесна форма.

Съсредоточи се върху собствената си сила, бореше се да затвори края на канала от мана, но веднага се убеди, че нищо няма да направи.

Демоничната верига се изви като змия, готова да удари отново, а Дензър за пръв път изпита чувство, което не познаваше истински до този ден — страх. Нямаше силата да предотврати телесното въплъщаване на демоните, нито да им попречи да го убият. Не знаеше какво да стори и тази пролука в знанията му щеше да се окаже гибелна.

Каналът от мана бе разкъсан и злобните писъци кънтяха в ушите му. Обещаваха не само смърт, а вечни мъки, присмиваха се над слабостта му.

Демоничната верига се устреми към него и го подмина на косъм, защото той се стовари тежко до неподвижното тяло на Ларион, който още беше жив. Дензър го раздруса.

— Помогни ми!

С ъгълчето на окото си зърна веригата да се гърчи до главата на Незнайния, който дишаше спокойно, далеч от развихрящия се над него ужас.

Дензър не разбра какво смънка Ларион.

— Какво?

— Св… дало…

— Не схванах!

Ларион отвори очи, вторачи се в нещо зад тях двамата, сграбчи главата му и я дръпна към устата си.

— Светлинно огледало… — прошепна преди да притисне с все сила лицето му към гърдите си.

След миг Демоничната верига се заби в лицето на Магистъра, викът на болка пресекна отведнъж и ръцете му се отпуснаха.

Дензър се озърна, скочи и се взря за частица от секундата в Ларион. Тялото на Магистъра наглед беше непокътнато, но в мъртвите му очи не бе останал и помен от душата.

Обърна се към демоните и оформи маната за Светлинно огледало — прост правоъгълник, който беше готов за миг. Веригата пак се нагъна и замря, но бясната врява проникваше болезнено в ушите на Дензър.