Джеймс Баркли - Крадеца на зората

До брега оставаха около двеста разтега, когато маговете се разделиха на три групи и застанаха на дюните над него. Старшият сред тях каза:

— Виждате добре целите си. Ако объркате заклинанието, не стойте тук в опит да го повторите. Ако го извършите успешно, също не се размотавайте на брега. Искам да видя всички ви в замъка и след половин денонощие да сте бодри и възстановени. Започнете, щом сте готови.

Гресе чуваше тихите напевни гласове, докато маговете насочваха маната. И след две минути избухнаха пламъците.

На стотици крачки пред тях големи огнени капки се посипаха нагъсто от ясното небе върху корабите. Впиваха се с пушеци в дървото, прогаряха платната, подпалваха кожи и коси. Не причиниха вреда на големите кораби, където имаше шамани, но в лодките тутакси започна паника.

Стотици малки пожари се разпалваха по всяко открито парче дърво, платната се изпепеляваха за секунди, овъгляваха се ръце и глави. Страхът лиши ордата западняци дори от подобие на дисциплина. Насред гъсто наредена група кораби един капитан завъртя руля с все сила, за да не попадне точно под Горещия дъжд, и направо премаза изпречила се пред кораба лодка с гребци. С мнозина се случи същото, корабите се накланяха и десетки войници се премятаха зад борда. Водата сякаш кипна от размахващите ръце оцелели сред вълните, от бясно потапящите се весла и съскащите огнени капки.

Вой от болка, писъци на умиращи, пукот на пламъци, трясък на разбити корпуси… А останалата част от флота нито можеше да забави ход, нито да обърне в гъмжилото. Още кораби и лодки навлизаха под Горещия дъжд, врязваха се в опустели догарящи съдове и доубиваха удавници.

Заклинанието се изчерпа, но западняците нямаха време да си отдъхнат. Повечето големи кораби се измъкнаха от гъстите пушеци и натъпканите по палубите хора крещяха свирепи закани.

Но след миг Огнени кълба озариха небето. В тях се съчетаваше мана от трима или повече магове, заклинанието придобиваше огромна сила. Десетки жълти и оранжеви топки колкото човешки ръст се стовариха като падащи канари върху защитените с магия платноходи. Само някои се изплъзнаха в морето. Гресе видя как точно пред него едно кълбо се разпръсна по палубата и за миг превърна кораба, натоварен с поне триста души, в пламтяща изтърбушена черупка.

Той се извърна. Откакто воюваше, наблюдаваше какво причинява съчетанието между бойната магия и настървението на войниците, но за пръв път присъстваше на такава касапница. Виковете на поразените от огъня щяха да звучат в спомените му до последния миг от неговия живот. Не бе виждал досега и враг, който да е толкова неподготвен за мощта на хвърлените срещу него заклинания. А тук имаха само четиридесет магове. В замъка чакаха още два пъти по толкова.

Блекторн гледаше със сдържано задоволство.

— Не забравяй, че дойдоха да ни изтребят, да ни отнемат земите и да заличат от Балея дори нашите следи. Ако магията на техните шамани е слабовата, няма да ги жаля.

— Но защо не предпочете да ги направиш на пух и прах, докато още са в морето? — учуди се Гресе.

— Не смеех да се надявам, че ще им навредим толкова — призна Блекторн и си прехапа устните. — И не биваше да оставям града без защитата на магове. Ами ако ни подгонят дотам, без да спират?

Западняците напредваха към брега, а противниците им бяха подготвили още неприятности. Горящите останки от кораби и лодки се бяха разпръснали на половин миля, но стотици не бяха засегнати и се провираха между тях. Първите западняци стъпиха на сушата, но там хората на Блекторн ги посрещнаха с огън и меч.

Войниците на барона имаха огромното предимство на по-високата позиция, а откъм дюните ги подкрепяха стрелци с лъкове.

Изпълниха желанието на Блекторн и подпалиха първите лодки, за да пречат още повече на следващите. Маговете нямаха мана за повече заклинания и се втурнаха към конете си. Баронът виждаше, че западняците могат да прегазят малкия му отряд за минути, и заповяда отстъпление.

Почти без загуби спечелиха в първия сблъсък от войната. Онези, които ги подгониха, умряха в огнените капани, заложени в пясъка. Високи ивици от оранжев, жълт и син пламък плъзнаха по брега и погълнаха всичко по пътя си.

И въпреки всичко на източния бряг на Гиернатския залив стъпиха хиляди западняци. Блекторн се изви на седлото да ги погледне и се усмихна.

— Никой няма да превземе моя замък — каза си тихо. — Никой.

Гресе го чу, обзет от съмнения. Да, победиха, но димът се разпръсваше и прииждаха още лодки. Явно бяха подценили нападателите. А следващия път нямаха с какво да изненадат техните шамани.