Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Недей, Троун! Това е приятел.

Искаше той да чуе дума, която да разбере, но избра твърде неуместна.

— И ти престани веднага! — скастри демона. — Това е Троун.

Следникът отскочи изненадан.

— Върколак… — застърга гласът му.

— Да, а сега излитай след господаря си и повече не омърсявай с присъствието си тази Школа.

— Добре, господарке — отвърна демонът и изхвърча през отворената врата.

Ериан се обърна към четиримата магове, които се опомняха от вцепенилото ги недоумение.

— Познаваш ли тези… твари? — изрече единият.

По потоците от мана бяха установили веднага, че и тя е от Дордовер.

— По неволя — отговори тя неприветливо. — Скоро ще се отървете от всякакви осквернители на Школата, аз лично ще се погрижа за това. Моля да ме извините, но бързам. — Уил се бе присвил до вратата на криптата и тя попита: — Какво…

Някой я хвана за ръката.

— Според мен трябва да дойдеш с нас. Този Следник от Ксетеск те нарече „господарке“.

Оплешивяващият мъж на средна възраст имаше плашеща сила в тъмните си очи. Ериан не го познаваше.

— Да, но както сами се убедихте, аз му заповядах да напусне Школата. А сега искам да помогна на своя приятел.

Пулсът й отново се ускори. Тя искаше да спечели колкото може повече време.

— Външен човек, влязъл в Кулата след смрачаване — натърти магът и презрително, и враждебно.

— Все едно, той е пострадал. Вижте го!

И самата Ериан се озърна към неподвижния Уил. Какво ли му се бе случило? Магът обаче не се интересуваше от него.

— Няма да се измъкнеш толкова лесно.

— Пусни ми ръката.

— Няма.

Пръстите му се впиха, а другите магове също пристъпиха към нея. Ериан прокле упорството на Дензър да върши глупости — защо му е щукнало да прати Следника да се грижи за нея? Троун изръмжа гърлено и запристъпя към хората. Маговете тутакси се обърнаха натам.

— Пуснете ме, моля ви. Не мога да го укротя.

— Ще се разправим и с двамата — предложи някой от маговете. — Знаете какво да правите.

Ериан се досети по инстинкт с кое заклинание ще си послужат.

— Троун, бягай!

Не я чуваше. Мъжът брат бе паднал, а жената приятелка беше застрашена. И той премахна заплахата.

Стреснатият вик пресекна. Челюстите на Троун стиснаха шията на мага, тежестта на тялото му стовари мъжа на пода.

Ериан залитна, щом се освободи от стискащите ръката й пръсти. В преддверието отново настана бъркотия.

Тя крещеше на Троун да не убива мага, а Сол се втурна през вратата. Маговете побягнаха, но той събори последния с юмрук в тила. Останалите се шмугнаха в библиотеката и затръшнаха вратата.

— Троун, остави го на мира! — нададе вопъл Ериан, която очакваше да види локва кръв.

Но по шията на омръзналия се мъж имаше само белези от зъби, иначе си беше жив. Сол го цапардоса и Ериан изтича към Уил.

Дребосъкът се свиваше на кълбо и се клатушкаше напред-назад.

Мълчеше, докато цялото му тяло се разтърсваше. Дишаше тежко през стиснатите си зъби.

— Уил? — Тя докосна ръката му и той подскочи. — Трябва да се махнем оттук.

Троун се промуши към него и облиза лицето му. В този миг Ериан долови движение в маната и се изправи мигновено.

— Подготвят заклинание! — Дръпна силно ръкава на Уил. — Хайде, стани!

Не помръдваше. Сол се наведе и го грабна.

— Бягайте!

И те побягнаха.

Джандир се добра в галоп до двора на странноприемницата. Питаше се как ще оседлае и отведе четири коня до Школата за толкова малко време, но в конюшнята завари Дензър, който бълваше заповеди към стъписаното момче. Тъмният маг като че имаше прибрани на гърба му криле.

— Доста се забави — подхвърли Дензър.

Джандир не отвори уста, а скочи от коня и се хвърли към момчето.

— Кой остана?

Хлапакът посочи коня на Троун.

— Хамутът и юздата са на куката отляво. — Елфът му обърна гръб, но чуваше ломотенето му: — Ама той долетя отгоре! Как тъй…

— Не се стряскай, синко. — Джандир изнесе седлото, оглавника и юздата. — Няма да ти стори зло.

Изгледа Дензър за миг — гнусният му котарак подаде глава изпод наметалото и елфът беше готов да се закълне, че тази твар му се присмиваше.

Тъмният маг затегна още малко ремъка на седлото.

— Ти води конете, аз ще бъда над теб. Ще имам грижата те да следват, не се съмнявай.

— Както кажеш.

— И побързай.

— Я млъквай!

Този път Ериан не можа да усети какво заклинание ще ги връхлети откъм библиотеката, но си знаеше, че ще ги хване в клопка. И когато прескочи стъпалата пред входа, чу как вратата се затвори с грохот и пращене. Значи приложиха Магически ключ. Ама че й провървя…