Джеймс Баркли - Крадеца на зората

— Разпръсни ги и намери Ериан. Доведи нашите при портата и се погрижи тя да е невредима. Аз ще те наглеждам.

Демонът се усмихна, от брадичката му капеше кръв.

— Винаги ли ще ме наглеждаш?

— До деня, в който душата ми напусне този свят.

Дензър се обърна и излетя през разбития прозорец в тъмното небе. Засили зрението си, за да вижда отчетливо сградата и околността й.

Заситеният Следник не доближи вратата. Нека онези отворят. Рееше се над трупа със скръстени крака, като размахваше крилете си.

Вратата се блъсна в стената и нахълтаха десетина души — стражи с лъскави оръжия и магове с празни ръце, на готови за заклинание. Спряха слисани, щом зърнаха мъртвеца със смазаната глава. Миг по-късно видяха и демона. До ушите им стигна вледеняващ смях на радост от смъртта и паниката, която всяваше. После им налетя с извадени нокти, биеше ги с криле по главите, пляскаше ги с опашка и се заливаше от кикот, докато те се разбягваха с писъци на тревога и ужас.

Поспря да огледа окървавените смаяни лица, направи последен лупинг и профуча надолу над централната стълба.

Джандир излезе на средата на улицата, когато конят на Сол разблъска възмутените жители на Дордовер. Закрилникът не ги слушаше, а спря до елфа и скочи на земята.

— Иди в странноприемницата. Доведи другите коне. — Сол изричаше всяка дума старателно, сякаш не бе свикнал да използва гласните си струни. — Моля те — добави, преди да хукне към портата.

Не посегна към оръжията на гърба си.

— Какво става? — извика Джандир след него.

— Неприятности.

Елфът сви рамене и се устреми към конюшнята на странноприемницата.

Ериан препускаше нагоре по стъпалата. Тя почувства как разпиляната жизнена енергия на маг разтресе маната и се досети какво е сторил Дензър. Така се разгневи, че забрави всякаква предпазливост.

— Ериан, заклинанието! — кресна Уил.

Маната отново го притискаше и той пухтеше няколко крачки зад нея.

— Вече няма защо да се тревожим и за него. Онзи идиот ни услужи.

— Кой?

— Знаеш кой!

Светлинното кълбо задейства заклинанието и в цялата Кула заехтя тръбен сигнал. Ушите на Уил заглъхнаха. Зад него Троун изджафка и го подмина тичешком, за да догони Ериан, преди да е отворила вратата.

Завариха преддверието безлюдно, но щом звуците стихнаха, навсякъде започнаха да отекват ядосани гласове и забързани стъпки. Троун се метна към входната врата и непохватно задраска с лапа по дръжката. Ериан изтича да помогне и двамата не видяха спускащия се Следник. Само Уил, излязъл последен от криптата, се натъкна на гледка, далеч надминаваща и най-непоносимия му кошмар.

Тъкмо се озърташе за врагове и видя как Ериан отвори едното крило на вратата, когато пред погледа му се изпречи окървавената муцуна на демона. По черепа му се плъзгаха тръпки и той се разсмя диво, докато замахваше. Позна навреме Уил и се наведе към него.

— Побързай де. Навън, навън — към портата! Уил отвори уста и се разпищя.

Дензър виждаше всичко отгоре. Джандир препускаше на кон към центъра на града, а Сол се втурна към стража пред портата и го просна на земята с един-единствен удар, после влезе на бегом в Школата, където настана страхотна олелия.

Ериан се появи пред Кулата, следвана от огромен вълк. Преди Дензър дори да помисли, че трябва да му попречи да я убие, животното се врътна и хлътна обратно във входа.

Тичащата към портата Ериан също се поколеба и се спъна.

— Недей! — изсъска Дензър и полетя надолу.

Отвсякъде изскачаха магове, стражници и ученици, бъркотията даваше отсрочка на Ериан. Някой дори й подаде ръка да се изправи.

Дензър прелетя над Сол.

— Изведи я оттук! — извика му в надигащата се глъчка. — И намери моя демон. Аз ще помогна на Джандир.

Закрилникът кимна и Дензър отново се издигна в небето, за да последва елфа, който яздеше коня на Сол.

Ериан се усмихна на любезния маг и хукна обратно към Школата.

— Какво става? — попита я той задъхан, докато се мъчеше да не изостане.

— В Школата е проникнал някой от Ксетеск.

Тя влетя в сградата и се смръзна от сцената, разиграваща се пред очите й.

Троун и Следникът на Дензър в истинския си вид се дебнеха в кръг, а наоколо стояха четирима втрещени магове. Крилатото чудовище сякаш се мяташе едновременно във всички посоки, а Троун напразно удряше с лапи и щракаше с челюсти. Вече имаше дълбока драскотина на муцуната си. Уил не се виждаше наблизо.

Ериан успя само да си рече, че може да пострада лошо, но им извика да престанат. Нямаше време да мисли. Изтича пред Троун, който изръмжа сърдито, че му пречи да вижда противника.